Най-приказния стих бих искала да ти даря!

На теб веднъж, после на теб и винаги на теб!

Не зная как да изразя любов, която няма измерения,

а не познавам думите, които биха сторили това!

Света се преобърна, откакто в мен се приюти

това сънувано видение, тази лекота,

с която ме обгърна, прати и на мене слово,

дари очите ми със още радост, невидяна.

Получих своя мир мечтан, спокойствието си,

намерих тишината на душата си при твоята,

стопи се болката при твойта болка и двете,

прегърнаха с очите ни звездите, луните,

светулките на лятото и зимните ни пеперуди.

Преливам  и нежността ми е най-древната вода,

обливала те някога, когато си заспивал!

Уханието ми е най-желаното, което предизвиква

пулсът ми, когато бият двата в такт.

Разливам пролетно, заливам лятно буйно

прииждам с бурята на морска глъб.

Утехата си търся в твоята утеха,

намираш мен, за да те прилаская
с утехата, която е любов!