Колко пъти те молих,

дай  ми знак, че ме искаш!

Колко пъти докосвах те с тяло!

Колко пъти със слово 
в твойто връща ме!

Колко пъти изгарях, за тебе,

знаех, искаш ме!!!

Желаех, вярвах, ще ме намериш,

шепнех твойто име

докосвайки тебе във друг!

Търсех всякак, предизвиквах те,

падах, умирах без звук…

Не може никой да ме има,

не знае да ме има  никой друг!

Аз само мога да изпея онази древна песен,

когато ти ме правиш звук.

Усмивка си ми, глътката вода си ми,

и винаги ще си ми онзи облак стар,

който се изля, за да угаси пожара ми,

а също и да го запази.

Не ме познава никой, както ти,

не могат и да ме познават!

На теб се дадох, защото ме откри,

поиска ме с очи!

С очите си се дадох в теб,

в плен да са ти винаги!