В синя сутрин очите се срещнаха.

В синя вечер сърцето плени.

А ръцете ми целите, птичи крила,

нощем вплитат по тебе цветя.

Дъх, цели облаци бели,

по тебе изпращам

и миговете си на щастие

неумело вкоренявам в камъни.

Целувам  с устни тъмното

на твойте мисли, изпивам

го като червено вино, което

в мен покълва и се ражда

бяло семе. Ти галиш го

със своя устрем, то расте...

Сега пред нас стои едно дете,

пораснало от грижите

на двамата самотници,

в гнездото на единствената есен.