Имението на звездите
оживява, когато погледите
на отсъстващи изпълнят нощните пътеки... Изместеният хлад намята раменете в синьо, а устните
изпращат топлина на бучка кехлибарен лед с ръба на чашата... Реверът е закичила целувка. От неотдавна
е останала прегръдка - за тази вечер артистичен шал... Цветята са в очите,
под клепачите - божури в розово,
до саморасла дюля, под вятъра,
зареял поглед в сянката на било, между посоките на дефиле... От дните закъсняла светлина гради кръга луна под звуци на замислено пиано. А още няма лято и без светулките така е тъмно... Дърветата усещат птиците в гнездата. С листа улавят трепета на полети. И дълго призори препускат в мисли с тях... Да се намерят с нашите желания, все още само спомени, за незапълнено очакване, което да забрави този парещ вкус на сълзи...
Часовникът от час изпълва този стих с минути вчера. Нощта избърза сякаш и неусетно влезе в днес...

Ако имахме желания в спомен, щеше
устни да цъфтят като божури в розово
с аромат на ласки и целувки в косите,
прегръдки, ръцете да си спомнят щеше.

Ако срещнем в утре нашите желания
дали ще запеят птици в клоните или
ще заплаче мъка с капките на дъжд...
и надежди разминали се ще посърнат.

Желанията като мед във пчелна пита
Събери сега и вкуси наслада с мене.
Сега да пеят птици, да цъфтят божури
Сега е пролет, сега младостта жадува...

благодаря!

В друго време щях да съм направила от този стих за двете спомени, но с всеки ден по-трудно утре идва, по-дълги стават дните, натежали от какво ли не... Тъй си отиде пролетта. Видях божур, но прецъфтял. Сега е вече лято. Надявам се да видя зряла нива, преди да са останали от нея стърнище и светулки...
Поздрав, мила Руми!

Благодаря и аз, elpidaa!

Добре, че ги е имало
божурите и пролетта,
изпълнили празното,
студено на зимата зла.
...................................
с дъх на надежда дошли

Зрялата нива на лято
жътва гореща жадува
дори и да знае, че после
стърнище само остава...
...................................
и спомени като светулки.

Затова е кълнът порасъл
плод да даде, да го има.
Сили в сърцето събира...
Стихове живота да пише
.......................................
да пиеш и да ожаднееш...

Жадува душата за още,
а времето свива очи,
пропуска игли...
Конците у себе си търсим
или от природата
взаем ще вземем треви,
с иглите на времето
тъй ще закърпим
на жаждата дъното,
че после да сбираме
дъжд и сълзи,
животът оттам да отпиваме...