Дали по-светлата страна

върху лицето  

минава като сянка

или по-тъмната

е преградила пътя

с мисъл вътре?

Дали по мисълта

върви и погледа

или той се бои

от светлината,

преминала по пътя

между тях

до следващо премигване?

Не знам, но виждах слепота

в очи със светлина

и други – слепи,

които светлината

питаха за пътя...


 

Това се случва всеки ден в живота,
шокира, но наистина е факт,
допрял се е до истината
крачка само трябва,
но толкоз,
пълен мрак...
Не можеш да спасиш душите,
които просто не достигат там,
където им показва пътя
на звездите,
а те изобщо не поглеждат,
знам,
опитах да направя нещо,
не се получи,
остарях,
това, което ще се случи,
това е избор техен,
не твой грях...

"Не знам, но виждах слепота

в очи със светлина

и други – слепи,

които светлината

питаха за пътя... "
--------------------------------

Светлината - понякога -
изкушава погледа
с горделивост
и ослепяват
мислите...
Слепите - интуитивно -
спират до Светлината,
за Пътя питат...
и озарено-смислено
проглеждат...
В себе си.

"Стиховни размисли", родени от много вълнуващ стих :) Поздрави

каква страхотна идея, Ина.....
сега нямам време
но ще се върна
Поздрав, умнице!

в слепотата си да питаш светлината!!!без дъх оставяш!!!

Благодаря ви milamam, divna8, compassion, kosara2008!
И искам да се извиня за късния си отговор. Но нямаше как - все още има места, до които не достига интернет... Това е хубаво... особено, когато се почива :)))
Поздрави!