Защото имам сънищата си,
в които си до мен
и нощните стени са скрити 
в очите ти
да не тежат в слуха ми
с въздишките на самота,
които помнят
от отразената луна
при пълнолуние,
в отминалите вечери,
без силуетите на свещи
и двете чаши с вино между тях…
Защото делниците
нямат място
в иконата за обич,
изписана до входа
с твойто име…
Защото не забравям
да скрия от надеждата
в съня за утре…
Защото от никого не скрих,
че върху покрива
живее все тъй,
даже днес,
в гнездо на гълъби, поезия.
Защото пролетта у мен,
в протритата душа
от обещавани желания,
пак ражда светлина
в очи за пътя…
Защото Вселената,
ни е оставила добрите думи
и обичта зад тях,
небесните цветя
през залезните облаци,
дъжда,
за всичките цветя,
поникнали у нас
и истината в притчите...
които ще излязат в новолуние...

"....Защото пролетта у мен,
в протритата душа
от обещавани желания,
пак ражда светлина
в очи за пътя…"
Нека пътят ти да е осветен и винаги да откриваш посоката ...Лека нощ!!

Благодаря ти, tota!
Надявам се, по-точно знам, че пролетта у мен оградата от бръчки ще прескочи и ще ми свети утре, вдругиден на следваща година... всеки ден, щом съм отворила на сутринта очите й...
Поздрави и хубав ден!

Бъди и обичана, много бъди...

Причина за Безсмислие
в незнание спотаено чака,
за да оправдае страховете
от промяната на Смисъла.

Защото
Утрето на Никога прегръща
полъх от пролет на Винаги.
И разцъфва мечта в лалета
със щедри ръце и усмивка

Защото
Скованото Минало на зима
стопи се от Сегато на лято.
Събралo нежност на двама
с доверие в мъдростта на
ЗАЩОТО

и аз като теб си скришвам от надеждата.Мънички късчета за утрето.Мая за нови гнезда от думички.Благодаря ,че ми казваш-така се прави,така...

"...Защото Вселената,
ни е оставила добрите думи
и обичта зад тях..."

Ти нежно същество, което ме докосваш всеки път когато те чета,
Благодаря ти за това и още нещо...
Бъди Благословена!!!

Когато обичаме (за да обичаме)... Има едно единствено условие... да се научим да оставяме на входа на вратата към небесата товарите с тъга, със завист, с болките от ежедневие... само с лекотата на душата си, такава, каквато е създадена, с обич и за обич...

Защото...
Прилича на пътека,
започнала
в подножието
на скалата към върха,
по издълбани стъпки
размисъл
за смисъла
да се изкачваш
и да дълбаеш в себе си,
за да оставяш,
да виждаш
зад гордата стена
на хоризонта
изгрева,
когато утрото е още сън,
зрънце в очите
на залязващото слънце.
Когато можеш
и в двете си ръце
да събереш
от размисъла времето,
и да го сложиш на върха,
под камъка,
на който си седял,
ще се отвори смисъла
в пътеката
за следващите ти
„защото”...

Ако не сложиш в своя сън надежда, как в утрешния ден ще помниш кой си, как се рисуват във въздуха перца за топлината на гнездата, в които да се връща вечер с нас надеждата...
Прегръдка, EL, на точици :)

Благодаря ти, milamam!
И с благост да те стигат утрините, и да те водят в дните в точните пътеки!
Поздрав! Ина

Привет, вятърна сестрице!
Понякога пътеките на вятъра са много дълги, докато гонят някоя мечта, докато я доведат пораснала и чиста да прекрачи прага на дома...

... и аз се зарадвах/сега/... че си тук - наяве!

кратки пътечки са детските ЗАЩО
и любопитство ненадейно пресичат.
Дълго криволичат и търсят извора
пътеките изстрадани на Защото,
а после пият жива вода и разцъфват.

Е, нашето "наяве", тук, е странно за откривано усещане, че сме реалност някаква, но аз също се зарадвах, че си минала покрай оградата на този виртуален дом :)
Поздрави!

От детството въпросите...
които имат формата на питане,
заради гърбицата си над точката
и интонацията после...
Отдалечеността оттам,
ни прави да не знаем
колко точно
били са криволиците
на любопитството...
Днес имаме
забравените отговори
и старите си дрехи
с бродирани ръкави,
запълнили онези кратки думи,
започвали все със "защото"...

"Защото Вселената,
ни е оставила добрите думи
и обичта зад тях,..."

с оправдание заобикаля истина,
с болка и тъга в сълза се скрива,
с обич премълчава, усмихнато,
с вяра потупва по рамото и тръгва
НА ПЪТ

И аз благодаря! Защото виждам и след твоето минаване оттук оставени добри слова!

Защото...
трябва да вървим,
защото...
само в път
разбираме какво е пътя...