Душата ми говори,
чувам я,
но думите не знам
и как да взема
изкупление оттам...
защото искам
още да обичам…
Боже,
ти щом си я създал
от своя дъх,
налей ми в чаша вятър,
да се напия с цветове
и тъй душата си
дано да чуя...

в цвета на вятъра...   Когато вятърът е шум в крилото на орел, подгонил облак, тогава носи
своя цвят на лекота… Когато е надвесил лик на езерото в меката вълна неспирния си бяг да скрие, е син, от дъното – до най-дълбокото на отеснелия небесен край... Когато е заслушан дим, с пролуките на сънени искри преплетен, е бялата въздишка на дантела… Когато е душа в сърдита буря, в две шепи кръгчета от разсъблечен вишнев цвят цвета си сбира... Когато е игра и с леката мъгла на утро лъчи от слънцето намира, е закачлив прашец в криле на пеперуда… Когато се надбягва с грива от жаждата на бяг за свобода, е залезно червен, като мечтата на нощта за следващ ден... Когато се е спрял до светофара и там случайно вижда как чакам да ме стигнат твойте крачки в очите ми поглежда и обичта оттам превежда до всеки цвят от изгрева над моя град...   Душата ми говори... Боже... Дано я чуя...

В душата ми -
дете, жена и мъж:
Като сън на цвете
за зелени поляни
душата - дете
за мама ме пита.
Като копнеж на река
за морска прегръдка
душата – жена
за обич шепти ми.
Като песен на сирена
обещаваща щастие
душата - мъж
омайва ме с рая

:))) колко още вятър можеш да носиш :)

и ще я разбереш по зова на сърцето, по знаците, които съдбата ти праща...
въздушно, пролетно придихание...

Да, вслушай се в душата си...
...И всичко ще узнаеш...
Прегръдка, Инка...:)

Влизаш в блога с гръм и трясък! :-) Страхотен стих! Поздрави!

душата ми...
отверената книга
от преминавалите дни,
покръстени
с махалото в минутите...
и разпилените отблясъци
от моите желания,
отнасяни от падащи звезди...
и камъните в думуите,
с които се белее пътят ми,
извикал мен
да продължа по тях...
душата ми...
ще се оглежда отвисоко
някога,
когато
после няма да е късно...

... "колко още вятър можеш да носиш"...

... колкото съберат крилете ми, замислили да ме издигнат с него...

... и като взема всичките прашинки, останали от вятърните цветове, ще подредя и пъзела в душата си, наричн още някъде съдба...

Дори камбаните да оглушеят от тишината на небето и празните от вятър стари покриви да отеснеят без цвета му, аз ще заема цветовете на пианото, подгонило с клавишите Рахманинов концерт и ще довърша своите уроци... как моята душа се слуша... и ще се чуя... някога... това го знам...
Приятно ми е да те срещна тук отново, Ася! :)

:)
... за всичко е виновен вятъра, queerfish, защото търси свойте цветове...
Поздрави за теб... поднесени с благодаря, в нюанси привечерен цвят :))

"Когато вятърът е шум
в крилото на орел ,
подгонил облак ....
като мечтата на ноща ,
за следващия ден......."
Поздравления !

Благодаря, konstant7!
Поздрави! :)