2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Несигурно уютна вечер. Вратата е допряла дръжка до стената и не държи да ме покани - ни в стаята за гости, ни в стаята за сън, а коридорът мисли знаят ли стъпките ни в партията шах кой ще напусне първи...
Знам, че разбирам за какво е утрото. Но все не мога да се примиря, да гледам вечерта като се скита. А тя веднъж не ме попита, аз има ли какво да правя, като влезе. И искам ли да съм до нея всеки път, когато няма кой през прага да я пусне...
Разглеждам за какво е огледалото на Пепеляшка. Не е каквото предполага всеки. И тя е толкова различна в двата свята. Като това, което не разбираме за себе си, докато скитаме със свои мисли в тях...
А после - пак отглеждам думи. Защото за цветята е далече слънцето. А думите са като корените - спускат се надолу в мрак, за да живее светлина от тях... Ако не си забравил за къде си тръгнал и помниш за какво е слънцето...
Щях да разказвам приказка. „Онази приказка, която се разказва в сънищата само, когато утрините са далечен час и са прозрачността на въздух, без капките лъчи по него, които ще разтворят в себе си готови облаци… Онази приказка, за теб, от стаята ми за безсъници, владелици на нейните стени, платна за нощните картини, между очите на прозорците, в които пиша всеки следващ стих… Онази приказка...” ... Все стигам до началото и все започвам отначало друга. Може би все пропускам точния за приказките час? Или часът за тази приказка минава в друго време?
Взех дъх на спомен от кавичките, а после ще го сложа най-отгоре, да го усетиш с края на душата си, докато се пресягаш за оттенъка, изплувал след отвореното многоточие... Сега какво да правя? Между оголелите дървета с есента и зиналата бездна на онази приказка?
Тъмнината прибра всички сенки от двора. Влезе в стаята. Много късно разбрах...
Поздрави!
Спокойна вечер!
прегръщ
Благодаря ти!
Прегръдка бяла и добра!*