Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2013 22:05 - ...
Автор: inamay Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8368 Коментари: 8 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
На есента остана вишната да съблече... Дали ще си отиде после? Или зад хълма ще се спре да гледа, как враните копаят угарта за зърно...

 

Несигурно уютна вечер. Вратата е допряла дръжка до стената и не държи да ме покани - ни в стаята за гости, ни в стаята за сън, а коридорът мисли знаят ли стъпките ни в партията шах кой ще напусне първи...

 

Знам, че разбирам за какво е утрото. Но все не мога да се примиря, да гледам вечерта като се скита. А тя веднъж не ме попита, аз има ли какво да правя, като влезе. И искам ли да съм до нея всеки път, когато няма кой през прага да я пусне...

 

Разглеждам за какво е огледалото на Пепеляшка. Не е каквото предполага всеки. И тя е толкова различна в двата свята. Като това, което не разбираме за себе си, докато скитаме със свои мисли в тях...

 

А после - пак отглеждам думи. Защото за цветята е далече слънцето. А думите са като корените - спускат се надолу в мрак, за да живее светлина от тях... Ако не си забравил за къде си тръгнал и помниш за какво е слънцето...

 

Щях да разказвам приказка. „Онази приказка, която се разказва в сънищата само, когато утрините са далечен час и са прозрачността на въздух, без капките лъчи по него, които ще разтворят в себе си готови облаци… Онази приказка, за теб, от стаята ми за безсъници, владелици на нейните стени, платна за нощните картини, между очите на прозорците, в които пиша всеки следващ стих… Онази приказка...”  ... Все стигам до началото и все започвам отначало друга. Може би все пропускам точния за приказките час? Или часът за тази приказка минава в друго време?

 

Взех дъх на спомен от кавичките, а после ще го сложа най-отгоре, да го усетиш с края на душата си, докато се пресягаш за оттенъка, изплувал след отвореното многоточие... Сега какво да правя? Между оголелите дървета с есента и зиналата бездна на онази приказка?

 

Тъмнината прибра всички сенки от двора. Влезе в стаята. Много късно разбрах...   



Тагове:   есенно,


Гласувай:
16



Предишен постинг

1. makont - Много е искрено и красиво!
05.11.2013 17:24
Сигурно в часовете между залеза и изгрева, когато тъмнината ни остава насаме със себе си, пишем нашите приказки. Все пак идва светлината! Усмивки!
цитирай
2. pvdaskalov - Хареса ми!
05.11.2013 19:08
Поезия в проза!
Поздрави!
цитирай
3. inamay - makont
05.11.2013 19:12
Има тъмни часове, които ни отнасят в недописаните обещания за приказки... Само че вече няма кой да прочете какво ще следва... И съвестта се мъчи да прескочи присъдата си, като си разкаже за това, как всичко е такова, каквото се е случило и приказките могат да са само други... Поздрави, makont! :)
цитирай
4. inamay - pvdaskalov
05.11.2013 19:17
Благодаря за отзива!
Спокойна вечер!
цитирай
5. elineli - За
06.11.2013 19:28
тъмнината винаги е рано, Точице. Но ти пиши, пиши бели приказки. Има много светли очи - и да прочетат и да помилват...

прегръщ
цитирай
6. inamay - elineli
07.11.2013 10:32
"За тъмнината винаги е рано..." Дори когато дойде и отнесе отворения поглед на душата, не трябва да я пускаме до своите. Стига и това, че се напомня с нощ. Останалото са... достатъчно и топли бели думи...
Благодаря ти!
цитирай
7. monna1 - Зимните приказки...
05.12.2013 10:54
...са бели и пречистващи със светъл край!:)
Прегръдка бяла и добра!*
цитирай
8. inamay - monna1
12.12.2013 21:36
Зимните приказки... обичам ги, колкото обичам и добрите си стари приятели тук! Благодаря ти, monna1!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093864
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031