На Ра... който сега ни гледа отдалече... 


Добър вечер, мила!

Захладя в покоите на тъмнината. Изглежда ангелите са навън и е безумно тихо. Усещането е като, когато звездите са затворили очи и чуваш само как валят сълзи. Не съм забравил как се плаче. Но тук не съм намерил още място за спомняне на тъжно настроение...

Исках да ти изпратя някое красиво цвете. Но толкова красиво, че да напомня твоите писма. Ще пратя вест и ще се радвам да разкажеш за всичките цветя, които имам в моята градина. Разбира се, че ще успееш. Ръцете ти ще следват музика от мисълта и ще изпишат всеки цвят и всеки блясък в капките по тях...

Прозорците, в които се люлее светлина са толкова далече. Наивността ми, да вярвам че измръзнали от взиране за ласка пръсти, ще издължат докосване до близка топлина, най-често среща плътните завеси. Не мога да си вляза там. Добре, че мога да се радвам на заспиване, понякога, когато не забравиш да оставиш ъгълче от стая за нощната далечина, която се разхожда винаги до мен. Искам да знаеш, че тогава съм по-близо и от сън. Огледай се на сутринта, ще се зарадваш на лика си, спомнил мен...
 

Сега, когато мога да вървя в безкрая, когато времето е върху мойта длан, когато мислите на синята Егея докосват глезените ми, а моите са част от вечното над мен, не знам защо желая да съм само отблясък таен  на миналото в още пълната ми сянка. Защото вчера, сигурно, видях за малко радостта върху носа на бяла яхта...

Тук съм, не спирай да ме слушаш, моля те. Аз искам да ти кажа още колко ти отива този шал до аромата на червена роза. Напиши го, да видя пелерината от тези думи и ще тръгвам. Отдавна полунощ избра часовника върху стената. Ще взема само ъгълче усмивка и няколко акорда „Херувимска” за из път...

Не съм забравил да те питам как си. Откакто съм тук - всичко знам...

Прощавай...

Повикай ме отново. Да помълчим. Докато с мислите намерим своя път...


 

Да помълчим...

...

написано с любов, която не изчезва, въпреки... Вълнуващо писмо, сигуно е любов, тя не е материя, любовта е енергия. И аз ще помълча...

Знам, че нищо от душата се не губи. И сигурно душата помни всичко от земния си път. Има повече от любов и то не се изказва с думи. Трябва да е горяло в теб и да усещаш тази топлина по празнотата, която само спомените пълнят...
Благодаря, makont!
...