Имаше няколко възможни прави за допирателни към пътя, 
заради който някой би описал от него безкрайна окръжност, 
а после дълго би седял под залезното слънце 
да гледа как по кубетата на Невски от лъчите капе злато... 
Може би имаше защо така да се помоли: 
да не може да скрие ръце под ореолите, изписани за кратко, 
а да се връща всеки ден към тях и да добавя всеки път по мълчалива дума 
към благодарността за дадената му възможност да рисува... 
От избора се плаши само времето - не може никога да различи 
къде е границата между линиите на реалност 
и следващата стъпка на секундите върху кръга на циферблата... 
А можеше да продължи по допирателна към пътя и да протегне шепа 
за благодат от кратката безкрайност на мига... от залеза на тази вечер...

Дантелените ти думички извират от къщичката без покрив - право към горето! Радост ми е, че си тук ! :)

Всеки път, когато къщичката се отвори, се сещам за морето, за куфара, отворил шепи за всяка от душичките, отгледала шум на вълна и вик на чайка и за всички приятели, които могат да поседнат, въпреки че няма пейки и да открият в чашата с въображение от виното на лятото! Благодаря ти, EL!

сърдечен поздрав за теб..

не подозираш каква следа остави в сърцето ми, ей така, защото си несравнима поетеса и прекрасен човек. Те май двете неща си вървят винаги заедно ...

Благодаря ти, Руми!