“Благословен еси, Господи...”
Влез в светлината от кандилото
и нарисувай с пръст 
... невидимата моя нишка,
кръст за молитва на душата ми.
И освети скосените лъчи на тъмнината,
дай разум на очите,
а на сърцето - милост за смирение.
И гърбицата с несполуки,
забравяни и неизричани похвални думи,
от раменете ми свали,
подносът за една да ти направя –
благословен да си,
задето милостта ти имаме!
Със сол от сълзите по нощната ми риза
ще ти замеся обредния хляб,
пред който ще се изповядам
и ще ти поверя кръщелното си име,
и с дясната ръка
от лявата ще взема 
останалите си, 
събрани за молитва думи –
проводи твоята милост
до тези, дето те познават 
и до онези, 
чиито имена без път блуждаят...
Светилникът люлее 
уловени сенки,
стените ги разказват,
таваните рисуват светлина,
достигнала до тях 
от този стих за псалми...
26.11.2011 г.

Настръхнах!

Господи, помилуй нас!
Благодаря ти, 4aiotgluhar4e!

смирих се...
със сълзи в очите...

„Със смирението придоби величие, а с нищетата богатство…” (Из тропар в чест на Св. Николай Мирликийски.)
Благодаря ти, mariniki!