Сутрешни кубчета. С покриви.

Неумити от слънцето още.

По простирите с вчера.

И овали небе. Над комините.

С наричани от вятър керемиди.

И сънени лалета от пердета.

Отлитащи с мечти ели.

Скреж благороден от опал.

Върху измачкани листа. От здравец.

Закъснели капки капчук.

Следа от нощ върху перваза

стъпка котешка скри.

Денят започна с ритъм от тополата.

И няколко връвчици дим.

С тях да си хване слънце.

Много е хубаво. Лалетата от пердета - и те.

Най-хубавото време - събота сутрин, на зазоряване, прозорците отварят дневна сцена и...
Благодаря ти! :)

"Скреж благороден от опал.

Върху измачкани листа. От здравец."

"С тях да си хване слънце."
Да ти е слънчев и деня ти!

Когато слънцето шлифова ледените скъпоценни късчета, за да изпъкне топлото зелено от пръстта, измачканата красота пробужда в мен възхита - жажда за живот, която трябва да последвам...

:) Колкото слънце се потопи в очите ми, толкова топла да е вечерта ти!
Поздрави!