Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2011 22:26 - P.S.
Автор: inamay Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6453 Коментари: 10 Гласове:
16



    Акорди самота, прочетени по триизмерните решетки въздух, в студената, но моя стая. От величавостта на гръмки мисли, прочетени в афишите за гордост, по кръпките на бялата ми риза тръпки лазят. Усещам лепкавите пръсти, на думите, по всички ъгли словоблудствали, заверата на своето да прикачат, та щом от някой ъгъл тръгне път, те да са ръб на знаме... Слухът ми капки звук мечтае, от тишината да избави тази самота и гордостта на моя род в очите да остане... Но тази гордост, що на бедното ми тяло тя да покаже, че с мене бог ще се почувства то, щом смогнат да въртят ръцете 
чукът-слово
и тъй от дните с труд 
да изковават ореол...
Не тази гордост, която искат да извикам, а тази, с която стария орел лети високо и по-високо, още, още, и с поглед вдига своята скала... Колко ненужни плодове измисляме, когато духовна ни плът е гладна. В украса ги потапяме. От нарисуван шоколад. И захар, от срутени въздушни кули прах. В гротескната символика на ново салфетки ретро слагаме, лепило слой, две четки яхтен лак (за блясък и за здраво) и своите творби така редим. Под тях със златни букви вписваме обърнатите ноти на правилния ред. Но вместо петолиния, протягаме ръце, за милостиня, с двете шепи... Колко леко земята върти свойто стойностно бреме... И няма точно вдъхновение за своята мелодия... Когато всеки звук застане пред секунда приема образа на саможертва...






Тагове:   музика,   стих,   послание,


Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ufff - Срина ме
13.02.2011 22:32
Особено това:

Но вместо петолиния,
протягаме ръце,
за милостиня,...
цитирай
2. inamay - ufff
13.02.2011 22:55
Благодаря ти!
Размисли за гордост провокираха този стих, но не се гордея с прозренията... по скоро ми е мъчно от това, че няма... нотни тетрадки...
цитирай
3. elineli - Каква
14.02.2011 20:25
си такава Точица! Смълчаваш и тишиш в краткото - помислих ли за друго звучене. Хубаво ми е при теб - винаги. Когато си тук ми е сгрей. Прегръдка ...
цитирай
4. compassion - P.S.
14.02.2011 23:30
Не се гордея ни с род, ни със знаме,
нито да летя като орел бих искала.
Смирено свалям всеки слой от мен
на илюзии, суета и слава, за да видя,
да намеря нещо, за което да се хвана
когато застана пред последната секунда
и да не се загубя в Космоса на думите.
цитирай
5. inamay - elineli
15.02.2011 09:32
EL, годините, които носим, са хубави с всичкото преживяно - и добро, и лошо. Но дали от висотата, тъй всичко се открива пред очите. И в повечето случаи е тъжно, че колелото на живота си върви, а ти си мъничка прашинка, полепнала по него. И все пак, в моментите, когато с цялото си същество се наслаждавам на музика, на застиналите мигове в картини, на истини, намерени сред думи, изпитвам гордостта, че съм човек. Прегръдка...
цитирай
6. inamay - compassion
15.02.2011 09:39
Зад очилата... има спомени за всички ненаписани с ръцете книги... Когато времето престане да живее от движението на стрелките и образите станат черно-бели от разгръщане, прозорците са тъмнина, а пък вратата - бяла, с път след нея... аз искам моите последни мисли да живеят в този шут, за който всичките години не разказвах...
цитирай
7. compassion - P.S. Румяна
15.02.2011 14:05
състраданието да не се загуби в смъртта
нито в думите от (не)написаните книги,
а след нея да остане в милионите души,
където само от любов може да живее...
цитирай
8. vladun - :)
16.02.2011 23:32
Хареса ми!
цитирай
9. inamay - compassion
17.02.2011 09:25
Много силни думи, Руми!
Искам да останат като послеслов в стиха.
Благодаря ти!
цитирай
10. inamay - vladun
17.02.2011 09:27
Радвам се и благодаря!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093901
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031