Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
13.02.2011 22:26 -
P.S.
Акорди самота,
прочетени
по триизмерните решетки
въздух,
в студената, но моя стая.
От величавостта
на гръмки мисли,
прочетени в афишите за гордост,
по кръпките на бялата ми риза
тръпки лазят.
Усещам лепкавите пръсти,
на думите,
по всички ъгли словоблудствали,
заверата на своето да прикачат,
та щом от някой ъгъл тръгне път,
те да са ръб на знаме...
Слухът ми
капки звук мечтае,
от тишината да избави
тази самота
и гордостта на моя род
в очите да остане...
Но тази гордост, що
на бедното ми тяло
тя да покаже,
че с мене бог ще се почувства то,
щом смогнат да въртят ръцете
чукът-слово и тъй от дните с труд
да изковават ореол... Не тази гордост, която искат да извикам, а тази, с която стария орел лети високо и по-високо, още, още, и с поглед вдига своята скала... Колко ненужни плодове измисляме, когато духовна ни плът е гладна. В украса ги потапяме. От нарисуван шоколад. И захар, от срутени въздушни кули прах. В гротескната символика на ново салфетки ретро слагаме, лепило слой, две четки яхтен лак (за блясък и за здраво) и своите творби така редим. Под тях със златни букви вписваме обърнатите ноти на правилния ред. Но вместо петолиния, протягаме ръце, за милостиня, с двете шепи... Колко леко земята върти свойто стойностно бреме... И няма точно вдъхновение за своята мелодия... Когато всеки звук застане пред секунда приема образа на саможертва...
чукът-слово и тъй от дните с труд
да изковават ореол... Не тази гордост, която искат да извикам, а тази, с която стария орел лети високо и по-високо, още, още, и с поглед вдига своята скала... Колко ненужни плодове измисляме, когато духовна ни плът е гладна. В украса ги потапяме. От нарисуван шоколад. И захар, от срутени въздушни кули прах. В гротескната символика на ново салфетки ретро слагаме, лепило слой, две четки яхтен лак (за блясък и за здраво) и своите творби така редим. Под тях със златни букви вписваме обърнатите ноти на правилния ред. Но вместо петолиния, протягаме ръце, за милостиня, с двете шепи... Колко леко земята върти свойто стойностно бреме... И няма точно вдъхновение за своята мелодия... Когато всеки звук застане пред секунда приема образа на саможертва...
Особено това:
Но вместо петолиния,
протягаме ръце,
за милостиня,...
цитирайНо вместо петолиния,
протягаме ръце,
за милостиня,...
Благодаря ти!
Размисли за гордост провокираха този стих, но не се гордея с прозренията... по скоро ми е мъчно от това, че няма... нотни тетрадки...
цитирайРазмисли за гордост провокираха този стих, но не се гордея с прозренията... по скоро ми е мъчно от това, че няма... нотни тетрадки...
си такава Точица! Смълчаваш и тишиш в краткото - помислих ли за друго звучене. Хубаво ми е при теб - винаги. Когато си тук ми е сгрей. Прегръдка ...
цитирайНе се гордея ни с род, ни със знаме,
нито да летя като орел бих искала.
Смирено свалям всеки слой от мен
на илюзии, суета и слава, за да видя,
да намеря нещо, за което да се хвана
когато застана пред последната секунда
и да не се загубя в Космоса на думите.
цитирайнито да летя като орел бих искала.
Смирено свалям всеки слой от мен
на илюзии, суета и слава, за да видя,
да намеря нещо, за което да се хвана
когато застана пред последната секунда
и да не се загубя в Космоса на думите.
EL, годините, които носим, са хубави с всичкото преживяно - и добро, и лошо. Но дали от висотата, тъй всичко се открива пред очите. И в повечето случаи е тъжно, че колелото на живота си върви, а ти си мъничка прашинка, полепнала по него. И все пак, в моментите, когато с цялото си същество се наслаждавам на музика, на застиналите мигове в картини, на истини, намерени сред думи, изпитвам гордостта, че съм човек. Прегръдка...
цитирайЗад очилата... има спомени за всички ненаписани с ръцете книги... Когато времето престане да живее от движението на стрелките и образите станат черно-бели от разгръщане, прозорците са тъмнина, а пък вратата - бяла, с път след нея... аз искам моите последни мисли да живеят в този шут, за който всичките години не разказвах...
цитирайсъстраданието да не се загуби в смъртта
нито в думите от (не)написаните книги,
а след нея да остане в милионите души,
където само от любов може да живее...
цитирайнито в думите от (не)написаните книги,
а след нея да остане в милионите души,
където само от любов може да живее...
Хареса ми!
цитирайМного силни думи, Руми!
Искам да останат като послеслов в стиха.
Благодаря ти!
цитирайИскам да останат като послеслов в стиха.
Благодаря ти!
Радвам се и благодаря!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол