Нощем,

когато улиците

са прибрали

табелите си

за посоки,

дворовете -

на дните стъпките,

дуварите -

надвисналите етажерки

на небето,

а стаите -

жаравата

на самотата,

очите са

художници…

изписват образи

върху платното

на клепачите:

откъснати от миналото -

с цвят,

а вчерашните -

с имена.

Решетката на клетката,

изящество за птици,

повтаря тънките извивки

от прозореца.

И само нощем

се изгубват рамките.

В съня…