Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
12.05.2010 11:02 -
За обичта, за светлината, днес и пътя, а също и за... едно паяче
Имало едно време… Имало?… Ама аз искам приказките да започват с… "Днес ще"...
И тази сутрин светлината промъкна сянка покрай уж плътно спуснатата щора и утрото огледа стаята отвътре. Разчисти сцената на масата, където боите репетираха до късно вчера картинената си игра. Събуди роклята, тъй артистично преметнала през стола свойта синева и тя със слънчогледите сред нея се размърда. Отмести лъч от някакво петно на кахлената печка. Провря ръка през всички накити, закичили стената пъстро. Докосна канапето в ъгъла. Погали две крачета боси, показали се под завивката. Остави малко тъмно в ъгъла, до входната врата, зад къщата на паяче и седна на перваза да почака с мисъл - кога денят ще си оповести програмата. А той не бързаше. Все пак неделя беше. Прозореца отвори най-напред и вдъхна славееви песни с пълна гръд. С два повея на вятър среса разбърканите кестенови клони. Под душ на облак ги изми, а в любопитните очи на теменужки остави наниз ситни капки.
– Сега? - попита светлината, поклащайки безбройните крачета, все още в някакво очакване да чуе дневен план.
– Сега, - изрече дрезгаво деня (не беше пил от цъфнали акации нектар). – Сега ще слушаме дъжда. Това е първия урок. За медитация, за разпределяне на цялата енергия. А после ще изпишем по прозорците слънца. Че нашето е закъсняло, не може днес да изпревари облака. Пък той, дъжда, прозорците оплита в паяжина и мислите на хората оставя в стаите без закачливите бодлички слънце, тъжни... Това ще ни отнеме предиобеда. Като наместим перпендикулярно стрелките на часовника, по улиците ще излезем и с вятър ще топим разцъфнал майски сняг, цвета на вишничките ще подсилим с малко алено. Ти, като светлина, ще ми отмериш точна мярка, колкото трябва да е дневно. Ще разповиваме цветчета рози, че да подготвим розобера. И най-накрая, ще вземем шапката на залеза, защото утре сутринта на утрото ще трябва за ранната екскурзия в полето. Ще свържем хоризонта в следи от самолет с небето и… Ти, светлина, дали обичаш някого? – прекъсна свойта мисъл изведнъж деня.
На светлината и очите грейнаха. Едва сдържа усмивката зад ъгълчетата на устните.
– Обичам, - рече. – Обичам… началото, когато в ранно утро с върха на пръсти галя по събуждане и сънените звуци на нощта примамват жадно. Обичам, когато получавам букети облачни, изпълнени с желания да се пилеят в хиляди конфети и в цветовете на дъга да ми изписват: "На теб, любима светлина… Оставам с обич…". Обичам жегата в следобеда с ръце горещи да ме вземе, да тръпна до примала в миражна мараня край пътя на река. Обичам да се люлея в залезната сянка, да се топя в очите му до своята последна капка…
Денят едва не ахна. Широко се отвори, с ефира на душата заговори:
– Значи… Ти, ти обичаш мен?! Значи за теб съм твоя ден?! - и се усмихна светло-светло…
Да... да… Денят и светлината се прегърнаха и тръгнаха да извървяват пътя на програмата... А роклята, онази, със слънчогледите, облече си стопанката, крачетата изпод завивката обуха чехлите, а накитите гордо, погалени от светлина, разглеждаха какво се върши в стаята. На канапето легна шарена възглавничка, а то под нея меко се разстла. Какво остана да се проследи?! Май паячето?! Да, от ъгъла с нюансите на тъмнина. Хм, горкото, едва избяга от четката за паяжини. Все още в погледа му се чете: "Ще види тази пухкавелка какво аз мога. Такава мрежа през нощта ще изплета, че цялата ще я погълна. Хм…". И на невидима за светлината даже нишка, като махало залюля телце… А аз? А вие? Не може да не сме изрекли поне веднъж: "Днес ще", нали?!
И тази сутрин светлината промъкна сянка покрай уж плътно спуснатата щора и утрото огледа стаята отвътре. Разчисти сцената на масата, където боите репетираха до късно вчера картинената си игра. Събуди роклята, тъй артистично преметнала през стола свойта синева и тя със слънчогледите сред нея се размърда. Отмести лъч от някакво петно на кахлената печка. Провря ръка през всички накити, закичили стената пъстро. Докосна канапето в ъгъла. Погали две крачета боси, показали се под завивката. Остави малко тъмно в ъгъла, до входната врата, зад къщата на паяче и седна на перваза да почака с мисъл - кога денят ще си оповести програмата. А той не бързаше. Все пак неделя беше. Прозореца отвори най-напред и вдъхна славееви песни с пълна гръд. С два повея на вятър среса разбърканите кестенови клони. Под душ на облак ги изми, а в любопитните очи на теменужки остави наниз ситни капки.
– Сега? - попита светлината, поклащайки безбройните крачета, все още в някакво очакване да чуе дневен план.
– Сега, - изрече дрезгаво деня (не беше пил от цъфнали акации нектар). – Сега ще слушаме дъжда. Това е първия урок. За медитация, за разпределяне на цялата енергия. А после ще изпишем по прозорците слънца. Че нашето е закъсняло, не може днес да изпревари облака. Пък той, дъжда, прозорците оплита в паяжина и мислите на хората оставя в стаите без закачливите бодлички слънце, тъжни... Това ще ни отнеме предиобеда. Като наместим перпендикулярно стрелките на часовника, по улиците ще излезем и с вятър ще топим разцъфнал майски сняг, цвета на вишничките ще подсилим с малко алено. Ти, като светлина, ще ми отмериш точна мярка, колкото трябва да е дневно. Ще разповиваме цветчета рози, че да подготвим розобера. И най-накрая, ще вземем шапката на залеза, защото утре сутринта на утрото ще трябва за ранната екскурзия в полето. Ще свържем хоризонта в следи от самолет с небето и… Ти, светлина, дали обичаш някого? – прекъсна свойта мисъл изведнъж деня.
На светлината и очите грейнаха. Едва сдържа усмивката зад ъгълчетата на устните.
– Обичам, - рече. – Обичам… началото, когато в ранно утро с върха на пръсти галя по събуждане и сънените звуци на нощта примамват жадно. Обичам, когато получавам букети облачни, изпълнени с желания да се пилеят в хиляди конфети и в цветовете на дъга да ми изписват: "На теб, любима светлина… Оставам с обич…". Обичам жегата в следобеда с ръце горещи да ме вземе, да тръпна до примала в миражна мараня край пътя на река. Обичам да се люлея в залезната сянка, да се топя в очите му до своята последна капка…
Денят едва не ахна. Широко се отвори, с ефира на душата заговори:
– Значи… Ти, ти обичаш мен?! Значи за теб съм твоя ден?! - и се усмихна светло-светло…
Да... да… Денят и светлината се прегърнаха и тръгнаха да извървяват пътя на програмата... А роклята, онази, със слънчогледите, облече си стопанката, крачетата изпод завивката обуха чехлите, а накитите гордо, погалени от светлина, разглеждаха какво се върши в стаята. На канапето легна шарена възглавничка, а то под нея меко се разстла. Какво остана да се проследи?! Май паячето?! Да, от ъгъла с нюансите на тъмнина. Хм, горкото, едва избяга от четката за паяжини. Все още в погледа му се чете: "Ще види тази пухкавелка какво аз мога. Такава мрежа през нощта ще изплета, че цялата ще я погълна. Хм…". И на невидима за светлината даже нишка, като махало залюля телце… А аз? А вие? Не може да не сме изрекли поне веднъж: "Днес ще", нали?!
Да бъде Светлина!
цитирайНека има зора, и добрина, казала Светлината, и огряла с красота и топлина душата. Хубав ден. :)
цитирайЗад всяка твоя дума, аз откривам обич,
зад всичко, което прочетох, написано от теб, животът съществува,
с такава красота, която само ти умееш да откриваш,
а после да разкажеш на нас, слепите,
които, от многото илюзии, с които се завиваме,
не виждаме едно - диханието на живота.
Или не искаме?!
цитирайзад всичко, което прочетох, написано от теб, животът съществува,
с такава красота, която само ти умееш да откриваш,
а после да разкажеш на нас, слепите,
които, от многото илюзии, с които се завиваме,
не виждаме едно - диханието на живота.
Или не искаме?!
Колкото и да се мъчим самите ние денем да си окаляме светлината, това, което ни я дава е над нас...
Поздрави, Феичка!
цитирайПоздрави, Феичка!
Денят и нощта все търсят първенство - ту светлината побеждава с помощта на пролетта и лятото, ту тъмнината разпростира мощ с есента и зимата. А и до днес живеят в мир. А ние? Ех, и днес е хубав ден, и за нас не ми се говори...
Приятен ден, Нина! :)
цитирайПриятен ден, Нина! :)
Много хора си служат с библейски мъдрости, но само ги изговарят, без те да стигат до сърцата им, защото не разбират смисъла, защото пората сме такива, откакто много знаем - не виждаме, забравили сме простото. Да се обичаме. Това го пише всеки ден навсякъде около нас. И затова е светло денем. А нощем са ни дадени безброй звезди, луна, за светлина, да не забравяме да търсим обичта, която топли...
Успешен, с обич ден, milamam!
цитирайУспешен, с обич ден, milamam!
Една чудесна импресия за Светлината и Обичта. Стана ми весело, светло, обичливо и ...топло! Не може да не се усети топлината и цветността на тези поетични образи, изрисувани толкова искрено и с такава обич на словесното платно.Да бъде Ден, да бъде Светлина, за да пребъде Обичта!
Поздравления за постинга!
цитирайПоздравления за постинга!
прочитам аз - зад всяка буква, дума, мисъл изпъстрили деня със светлина във всички оттенъци на дъгата... А паячето плете най фината си паяжинка, за да дари светлината с накити, които да забелязва само опитното око на Слънцето...
Благодаря ти за поетичната проза, превърнала всекидневието ми в ежедневен празник :):):)
цитирайБлагодаря ти за поетичната проза, превърнала всекидневието ми в ежедневен празник :):):)
Много ме боли от удара на близък, но си казах:
"Днес ще..." и после се замислих отговорно, защото искам ДНЕС ДА....
наистина да го направя.
Добрите намерения не са достатъчни.
Благодаря ти за поетичната проза. Стана ми по-светло на сърцето.
цитирай"Днес ще..." и после се замислих отговорно, защото искам ДНЕС ДА....
наистина да го направя.
Добрите намерения не са достатъчни.
Благодаря ти за поетичната проза. Стана ми по-светло на сърцето.
tomich, divna8, compassion - благодаря ви и и простете за дългото мълчание! Всеки има нужда да намери неговата тишина и да остане, колкото му трябва време.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол