“О, одиночество, как твой характер крут…”                                                                  Белла Ахмадулина   Нощта намери тон на тихо. В заглъхващите стъпки се стопи. Приятелите си отидоха… А тъмнината, завинаги изгубила чертите, заплака скришом, в шепите се скри… Изстинали кресла. Без глас китара. На празни стаи по праха, рисува времето забрава. Едничка враната, в онази фотография, отглежда камъни без имена. Луна, с небе от страх покрила лик, страст към предателство очаква. Студ, в кръг от голи обещания, превръща в твърд характер самотата. По крайчето на жест, в откъсната въздишка на листенце, прокарва пръсти вятъра. Протяга длани, хваща светулките от мъдростта на кръговрата. Отиват си сами листата, разтварят тайните си пред земята, пред корените на дърветата, с гнезда на птици вплетени из тях, на совите пред виковете, отекнали под шапките върху комините… Отрони ехото им очертания. На плакалата тъмнина сълзите ги приеха… И просветля нощта… от спомнените ликове… тъй както пролетта, когато си възвръща паметта по пъпките… към новите листа...

Кога празника свърши, кой остатък събира...
Чисти, чисти, мила докато душа ти олекне....
Сама да почнеш, даже на чисто, трябва ти сила...
Боже, колко е човечно, че тъгата не е вечна...

В мъдростта е всичко свято.
Не виждам само радостта.
Навярно ослепявам,
или е в "новите листа"?

"Животът е вечен..."

Тъгата остава в пръстта...
От клетки на стари листа
есента цяла зима реди
по пътеката стълба нагоре...
А на края, с пролетта,
на върха,
я посрещат
лъчите на слънце...

Жизнь по-своему
удачи учит...
А мудрость
глазам не верит,
зато мудра...

Студ, в кръг от голи обещания,
превръща в твърд характер самотата.


Толкова ми е близко посланието ти, inamay...
Благодаря!

Аз вярвам в утрешните дни... и че ще облекат премръзналите голи обещания...

Поздрав, ivana! Вярвай!

Топлина от Сегато на лятото
Днес събирам, Сега за да бъда.
Вярвам Утрето само ще се грижи
Да не трепери в студената зима.

Винаги ти се радвам, Руми...
мое също аз, но другаде!
Лятото... колко бързо беше,
когато се случваше,
когато събираше топло за есен...
която дойде, която сега...
си ляга, за да сънува
как идва утре,
а после утре пак... и пак...
Красиво е...
дори да побелее някое от тях...
от сняг...
:)))

силен и хармоничен пейзаж... поздравления

лъч радост... от толкова дни... благодаря