Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2009 07:10 - Кристалната решетка от въпроси
Автор: inamay Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2051 Коментари: 8 Гласове:
8



Върнах ли се?...
Отиваме си
и се връщаме...
А може би
не сме си тръгвали?
А липсата отнякъде...
тя значи ли,
че нас ни няма?...
Забравяме доброто,
защото често
сме си безразлични
какво запомняме,
какво оставят в нас
приетите души...
Загърбваме посоките,
в които сме вървели...
докато сме търсели...
Какво?
Успехи след завоите?
Ръцете си,
забравили да галят?
Думите, пресечени
с неудовлетворението
от себе си
и с правото си
да живеят теб?...
И рамото,
върху което
някога сме плакали,
днес в струпеи от рани
(кой беше казвал,
че отрежат ли
ръка, крило,
усещането,
че са с теб остава?)
на бузата ти не приляга,
защото ще остави
болка за следа?...
Е, аз се върнах...
У дома?
Където и да е...
където съм добре...
Като оставих там това:

Когато изгубиш светлината
и лепкавата длан на мрак
ти скрие взора,
в изповедалнята на словото
прекрачваш…
А тя е винаги на мястото си...
стара гара,
непригоден,
без релси коловоз,
приел последно
свой локомотив,
от който може нищо да не става,
но изповядаш ли му се,
добива сила, вяра,
възпроизвежда твоите мечти
с пресипналия глас
от спомена за пара...



Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eliana - думите
17.09.2009 10:21
отключват ''светове''....
цитирай
2. inamay - eliana
17.09.2009 17:40
... рисуват... рисунките в нас оживяват... и стават... СВЕТОусещане..
цитирай
3. elpidaa - цветовете говорят при теб, inam...
18.09.2009 07:59
цветовете говорят при теб, inamay!
поздрав!
цитирай
4. inamay - elpidaa
18.09.2009 19:32
"цветовете говорят при теб..."

... когато на душата ми е тъмно...

(нощта палитра ще отвори,
ще потопи очите и като с четка,
боичка с тях ще загребе,
и ще запълни празните ъгли
на паяжината с дантеления цвят,
душите от света да скрие,
цветя от този цвят да сътворят)

Благодаря за посещението, elpidaa!
Поздрави!
цитирай
5. compassion - кристални отговори
19.09.2009 00:25
Страх в неизвестното зъзне
Като в къса февруарска нощ
Отчаяние вехне тихо във ваза
Като забравена розова пъпка
Надежда загребах със шепа
Като чиста вода да отпия
А любов преля и изтече от тях
Като че ли никога не я е имало
цитирай
6. inamay - compassion
19.09.2009 00:46
По дланите
прелялата любов
остави отпечатъци.
Изтри оставените линии
от начертаната съдба.
Оттук нататък
дори животът ми се промени -
ще трябва да сменя
и личната си карта...

:)
цитирай
7. compassion - любовта оставя рани
19.09.2009 10:51
Миражи зелено треперят
Мараня ги мами, обещава
Но времето изсипва сол...
И рана болно зейва отново
Безвремието е по-милостиво
цитирай
8. inamay - compassion
19.09.2009 20:34
"Но времето изсипва сол..."

В кристалите побира
безвремието,
милостивото,
побрало в себе си
и тишината,
с която
ме гледа луната,
и трептящото небе
над мълчаливата пустиня
нощем...
Къде останаха
въпросите?!
Не изградиха ли
решетките
в кристалите?!...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1094019
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031