Такова време,
изписано докрай
все с букви,
защото цифрите
са смисъл на часовници...
Наслагвани са
по улуците
от липсата на дъжд,
тъй както прозаик
чете поезия.
Осмислено.
Като приятелите
в комикси.
Изплъзна ми се
думата «зловещи».
Аз не обичам ужаси.
От сънищата си
отделям тези части,
в които съм открила
някои причини
за безсмислие,
особено,
когато има признаци,
че аз не съм разбрала.
От всичките величия
на скелети,
бих разпознала само
и единствено Наполеон…
откакто знам
за битката му при Тулон…

Причина за безсмислие
в незнание спотаено чака,
за да оправдае страховете
от промяната на смисъла.

Няма причина да чаквам дълго своите последици от спотаеното незнание. Дочаквам сигурното утре и продължавам с всеки ден промяната... Пред смисъла завършвам, като спирам... защото е безсмислено да следвам спящ... На сутринта пресичаме праговете на часовете заедно... пак...
Лека нощ, compassion!

С писанията си и тук и преди не визирам точно теб, а пиша спонтанно по темата моите си мисли. Ти винаги ме инспирираш с неясните си съждения. Може всякак да се тълкуват, а аз имам фантазия не по-малко от теб.... само дето думите ми идват в друг не толкова поетичен словоред.
Днес 09-09-09 е специален ден за медитация. Космическите енергийни порти се отварят и се активира кристалната решетка. Бъди будна!

Дааа, мила Руми, зная, не визираш мен. Аз съм ти благодарна, че си тук и ме издърпваш с думите си по-напред, че с тях ми даваш в мене размисъл и аз по-лесно после се подреждам, виждам, имам усет. Тъй им се радвам, на изразната, на загатнатата форма, на ясната дълбочина и почвам често аз края тях да си строя, да съм наблизо, да не губя от изпратеното ти към мене вдъхновение...
И специална може да е тази дата, днес, за много хора, но специалната за мен оставаш ти... завинаги!
Благодаря ти!