Нежно, красиво, силно!

вече не са което бяха,Точице.Затова си мисля,дай да обичаме черните котки,така и така е разминаване...

Благодаря!
Останалите думи ще оставя да мълчат и тъй да казват!

EL, един приятел ме научи да чувам и употребявам "Хич да не ти пука!"... И оттогава: изчаквам пред мен да мине черна котка, губя си чадърите, изхвърлям си боклука в тъмното, разсипвам всекидневно сол и си обувам първо лявата обувка, винаги... Когато има толкова закономерности... ами случайност е да срещнеш някой като теб... :))) Привет, слънчева!

Поканих смело очакването
Чувам стъпва то на пръсти
Да не събуди съмнението...
Идва интуицията на „Утре”
и мечтите се сбъдват!!!

Толкова се радвам, че си тук!!!
А мен ме нямаше да го изкажа...
--------
Пробудената интуиция
огледа стаята, леглото,
което пазеше
в съня съмнението,
прегърна си очакването,
дето го беше пратил
някой вчера
и отлетя с крилете
на една мечта...
Все още някъде летят,
дори в дъжда...
--------
Прегръщам те, compassion!

В капката на дъжд огледан
Пътят на възможност спря.
Стъпките стъписани в празно
Всичкото не разпознали те
Връщат се назад в познатото.

Когато би могло да е тогава, също както и тогава да разпитва за когато... Възможността е бликнал ручей. И пътят му би спрял едва тогава, когато изворът пресъхне... А всичкото е невъзможно да познае никой, не само някой спрял, а въобще... Надявам се да правя още стъпки и да жадувам да показвам на непознатото оттатък следващата, познатите следи от вчера...
:)

Политнала мечта като хвърчило
Съмнение с конец я вързало.
Вятър с сила и посока я дарил,
Но страх от провал я спрял и
Паднала, причина за това видяла
Уплашена мечтата запълзяла...
Но сега за мъдра вече тя минава.

Благодаря за мъдростта, която може да се извлече отвсякъде... дори в калта, докато изпълзява падналата ни мечта...