Нямам мисълта от бръчки.
Измивам ги с водата сутрин.
И затова се уча да рисувам
върху образа си в огледалото.
Приемам, че и ти ме гледаш
с погледа си от въображението,
за да съм онази аз,
която прави стъпките на утрото
да служат на деня за танц…
Избързва ми часовника.
Забравила съм да сверя
остатъците си от вчера
с повечето сънища, които помня…
Изпих горчивото от бирата
и няма да ми пречи да те пресъздам
по непознатият й вкус,
за който си разказвал...
Събрах трохичките от хляба си.
Събудиха ми паметта и аз разбрах,
че имам нужда, както птиците, за да летят…
Опитвам се да обясня, кое ме плаши.
Никога не мога да раздавам правилно,
това, което имам…

И има ли
в раздаването
правилност
която никога
не мога да добия
измивайки
изпивайки
събирайки...
______________
Имам нужда да те чета,inamay!

колко е разкошно
твоето сверяване,
да ти благодаря,
колко си чудесна!
Надявам се --
успешно!

И давам,
колкото е,
но винаги
излиза малко,
не стига
да е толкова,
колкото
искам да дам...
-------
Радвам се, че мога да съм нужна!
Благодаря ти, tantri !

Благодаря и аз, eliana!
И ще ти кажа още
за сверяването...
как пълната луна
изчака избледняващо
да се покаже в утрото
голямото светило, слънцето.
Тогава, с първите лъчи,
то я прегърна кръгло
и цялата земя разбра
колко еднакво очертани са...
а аз стоях между началото и края
... записвах: вярно...
-------
Приятен ден за теб! :)

"Нямам мисълта от бръчки.
Измивам ги с водата сутрин."

С водата
поливам цветята
които ми подари
така
запазвам
част от себе си
и теб.

една пустинна роза,
на бръчки мисълта отпила,
по пътя
ще споделя вечерите ти,
когато пясъците
ще ти бъдат хляба,
а мисълта за мен - постеля

и жаждата
ще съгради оазиси
където да се/те спирам

... след сън
по сбъдване
и в отеснялата
да съм сама,
облякла
тялото ми
кожа...