Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
01.09.2009 00:07 -
Последни щрихи преди закриването на ателие за реставрация
На двете CRAFTWOMEN
Олющеното старо радио с мълчание се мъчи да прихване ъгъла на лъч и да си поговори не само със стената и надменната хазайка, масата...
Жаравата отдавна е изстляла в желязото за тяло на ютия. Извивките на погледа изпускат само празната дълбочина. А може би реалността измести топлата илюзия...
Дали кристалите върху плътта на синята бутилка са от състоянието на живата вода или ръка е изрисувала по тях живота?!...
От облегалката на стол наднича любопитство. Отдавна няма гърбове, но навикът остава. И прави съществуването да изглежда нужно...
Закичила е ъгъла си старата ни къща с най-големи клони от тъй наречения диалектно лантус и с избелелия от чакането стол, превръщат всеки поглед в спомен, по детски търсещ приключения зад ъгъла, съзрял възможност да приюти в колибата от клоните на лантуса готовността, с която дава рамо той на жадните за пътешествия души...
Сандък за път. Дървото е избирано да бъде леко, а майсторът е вложил цялото въображение, за да осъществи удобството... в зимника, върху помазания с кал и плява под... в изрязано върху капака му очакване...
Под прашния прозорец не достига с ръста си перваза детство, от вързано с конопена връвчица конче дървено поглежда. Днес няма него кой да язди. Децата си говорят помежду за конски сили в автомобили...
Изящна стойка, отметната кокетно облегалка, цвят - достатъчно, за да си проличи и под количеството старост в прах аристократа-орех. Тишината няма нужда от седалка, тя ще се сгуши в мекотата на забравата...
Поезия мълчи под синя подвързия. Подпряла е стената в мястото на първа среща с почитател. Часовникът отсреща е отвързал песента на кукувицата и тя е отлетяла с крилете на стрелките... последвали са полета на свободата, а цифрите от циферблата - изпадали в праха като мъниста от секунди...
Оглежда слънцето последно двора, ателието, гаси небето... Благодаря за представлението! Закрива се ателието...
Олющеното старо радио с мълчание се мъчи да прихване ъгъла на лъч и да си поговори не само със стената и надменната хазайка, масата...
Жаравата отдавна е изстляла в желязото за тяло на ютия. Извивките на погледа изпускат само празната дълбочина. А може би реалността измести топлата илюзия...
Дали кристалите върху плътта на синята бутилка са от състоянието на живата вода или ръка е изрисувала по тях живота?!...
От облегалката на стол наднича любопитство. Отдавна няма гърбове, но навикът остава. И прави съществуването да изглежда нужно...
Закичила е ъгъла си старата ни къща с най-големи клони от тъй наречения диалектно лантус и с избелелия от чакането стол, превръщат всеки поглед в спомен, по детски търсещ приключения зад ъгъла, съзрял възможност да приюти в колибата от клоните на лантуса готовността, с която дава рамо той на жадните за пътешествия души...
Сандък за път. Дървото е избирано да бъде леко, а майсторът е вложил цялото въображение, за да осъществи удобството... в зимника, върху помазания с кал и плява под... в изрязано върху капака му очакване...
Под прашния прозорец не достига с ръста си перваза детство, от вързано с конопена връвчица конче дървено поглежда. Днес няма него кой да язди. Децата си говорят помежду за конски сили в автомобили...
Изящна стойка, отметната кокетно облегалка, цвят - достатъчно, за да си проличи и под количеството старост в прах аристократа-орех. Тишината няма нужда от седалка, тя ще се сгуши в мекотата на забравата...
Поезия мълчи под синя подвързия. Подпряла е стената в мястото на първа среща с почитател. Часовникът отсреща е отвързал песента на кукувицата и тя е отлетяла с крилете на стрелките... последвали са полета на свободата, а цифрите от циферблата - изпадали в праха като мъниста от секунди...
Оглежда слънцето последно двора, ателието, гаси небето... Благодаря за представлението! Закрива се ателието...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол