Боси стъпки подир росата, сгушила се до дувара, са минали по тихата страна на старата пътека, дочули правописа на пчелите, невидим като музика, с реалността на всеки неин звук... Довял е вятърът листа, натрупал е познатите от някога неща, които паметта по интуиция възпроизвежда… Ключът е някъде под купчината от години, а думите звучат като позната за слуха, неизговаряна пред други нежност... Незабележимо бавно, с отчитане значимостта на повторението в излитането на рояк пчели, непостоянството на пеперудите в придвижването им между пилоните на цъфналите маргарити, се вмъква взетият назаем ден за връщане към срещата с кирпичената селска къща от миналото лято… Видях това, което знам, но не изказах...
известна мъдрост 
от природата - 
живееш... просто…
 

Намерила си ключа и ,отворила си вратата на спомените и четеш нежните им послания....

Попаднах на ключа случайно... след "простички и неизказани" от някого думи... Рояк пчели последвах, онзи, който живеел от години в стария дувар... И догодина ще го срещне някой пак... все там.

умът се среща
със сърцето в точката
на тишината.

думите са само
нежна феерия
от спомени
в сегашното...)

Помислих си...
Събличам точката
от тишина...
остава да пулсира
в голота, като
наивно търси
точна дума
да облече слуха.
В така освободената
от тишината зона
проплаква глас на бас,
изтръпва "ми"
от първа струна,
събужда палка
глас в чинел
и се търкулва
върху кожата
на барабаните
до пода,
рисува стъпки:
A, C, D, C...
расте желание
за танц...
нощта отнякъде довя
цветя от пъстра рокля,
две копчета от джинси
и кожена превръзка за коса.
Пренесоха се в точката...
Тъй хубаво е днес...

:)))