Когато остарееш и дните ти започнат да приличат на въжета, завинаги завързали брега за твоя мостик. Когато никой няма да почука на вратата ти, защото двете ти ръце ще си разделят само жаждата да галят. Когато остарееш и си готов да изречеш в безкрая “аз”, но то достига винаги до погледа на непознати. Когато ябълката в купата ти спомни
за разцъфналите пролети, а сребърните ти коси - за всичката любов
на лятото край извори…
а само аз… Когато остарееш, ще дойда като облак, ще завъртя кафявата си рокля с бели капки под ръката ти, която в такт ѕ държи лъжичката за захар, ще чуя името ми как ще се изплъзне от очите ти и лекичко, съвсем сама, ще се отрони най-голямата сълза за мен.

Ръцете ти и в този ден  ще сложат на перваза саксията с гардения. Шумът от гарата с препускащите бързи влакове ще следват други стъпки по перона. А ти ще връщаш бавно лентата на спомена… когато остарееш.

аз ти пожелавам много много радости усмивки и красота:))

Само когато остарееш ,Калина ще си сигурен ,че дълго си живял..............
Хубав стих !Поздрави!

Благодаря, letisi!
Отворих шепи, и ръце, очите си... за много, много от пожеланите ти радости... Да ти прошепна ли? Две мънички усмивки вече кацнаха на дланите ми...
Благодаря ти пак! И хубав ден от мен!

Бих искала дълго да вървя до онзи ден, когато ще дочуя влаковете не за мен, Илианка...
Благодаря ти! Поздрав! :)

"А ти ще връщаш бавно
лентата на спомена…
когато остарееш."
Хубав ден!!

Когато остарея... си мечтая
да помня само слънчевите влакове...
... да бъда път за някого... в безкрая...
и да се разтворя... във поле от макове...

Замисли ме твоят стих... Благодаря ти!

Прегръдка! :)

e Neveroqtno...,Hubavo...,Ina!
Chudesen den,dnes!

Много ми хареса, Ина.

Обичам ти дантелените думички,Точице:)))

Хубава вечер, tota!
Благодаря ти, че се спираш тук!

Когато остарея с още...
споделям ти мечтата, Ваня!
Прибавям много малко - своята...
която знаят... нощите и аз.

Прегръдка :)

Със сигурност денят ми беше... точно както трябва.
Благодаря за топлината в думите ти, eliana!
Като погледна към прозореца, ме среща топлото малиново небе... гори от нетърпение луната да посрещне!
Красива вечер ти желая! Поздрав!

Марк... щастлива съм. Благодаря ти!

EL, когато си наблизо, ухае ми на вино... на нощ, на водорасли, на сено... на топлина. Благодаря ти!!

Едва ли дотолкова, доколкото може да бъде самата истина... когато остареем, Воймир.