Оглеждам се в дъжда на синята алея, с дърветата, открили свойта тишина по капките, неуловени от чадъра и скритата в цветята пъстра светлина.   Кой пак си тръгна? С този бяг, до бързината на поток тъй близък? Надеждата? Усмивката? Или романтиката в приказката? Огледаха се в локвата, като в очи лъжа и светлината изтъня до абразивно сиво на асфалт в алея… Тревата няма живи устни за вода. Дъждът нагази в нея, но стъпките му не останаха, избягаха, едва докоснали остатъците цвят, които по пръстта се помнеха.   Частица грях в желание... за щастие, което следват птиците, когато си отлитат от гнездата, оставили в ливадата да крачи невъзможността на този, който ще остане тук… Да презимува ли?!   От спомен в погледа или от буквите, които с думи съживяваха огнивото на слънцето, заради обичта на залеза да го приспива, под капките на тозди дъжд изстива връзката… От юли не остана звук в картината. А пясък устните покри с частици от илюзия на изостанали от тежестта на времето в небето над пустинята часовници.   Крадецът-вятър се пресегна за наметалото от капки върху раменете на нощта, която толкова очакваше да има бал… Артистично и без жал… за онази непозната, на която проповядваше да вярва...

Оглеждам се
в дъжда
от очертания
приспиват капките
на крачките гнездата
илюзия в чадър
на непозната
-----------------------------
Спокойна нощ,нашепвам inamay...

Чадърът,
запазил аромат
по дръжката,
която беше
до ръката
на приятел,
оставил
своето желание
да не измисля
кривата
на гледка
от висотата
на онази част,
с която гледа
по посоката
на теб...
------
Спокойна и на теб, приятна tantri...