Говориш ми… с мълчание
от мизансцена, облякъл робата,
съшита от завеса, с която
ще се скриеш
от декора – аз,
просякът
с треперещи ръце, притиснал щедростта,
едва събрана. Говориш ми… дошъл,
за да си тръгваш, защото времето ти
е съблечено преди да си решил, че идваш и затова си
само гола сянка, а тялото ти е
назаем взето, все от нея. Говориш ми… говори ми страхът от скрития
зад образа ти вид –   Homo erectus…

говори ми вълшебнице "и те слушам"

с удоволствие

лека нощ,

напомни ми една позабравена..ех, виж я, поздрави:))
http://www.vbox7.com/play:c66ad0b9

нежни думи...
беше хубаво...
прекалено много хубаво...
но свърши...
времето на мечтите...
за да даде от себе си
за спомени...
като забравим с тях
за времето преди...

Добро утро, Косара!
Усмихнат ден! :)

Добро утро, romanov!

"...думи и пак думи, винаги думи...
които с устни можеше да слагаш върху моите,
но никога не сложи тях върху сърцето ми...
думи, думи, думи и пак думи,
които само са изричани..."

Благодаря, че ми спомни тази песен!
А ето поздрав и от мен

http://vbox7.com/play:799fc030&relv=fd975cb6
Приятен ден!