Кой ден е днес? Не исках да го питам, но той стои от сутринта и ту ме гледа с облаците си, ту в слънце се преселва, ту е застанал като мене сам, безпомощно отпуснал длани, на къщата от всичките страни... Днес има време. Раздава сън до късно, на който му е сладко да поспи. И по пижама пие чай, докато слуша Шостакович, с много шум от улица и вятър. Намира недочетената статия от «ЛИК». Разглежда полета на птиците, от обектива на прозорец уловен... Днес има време да се сети, като не забрави как се меси хляб. И за разкош, и за уют на спомените в този дом. Ухае на мая и на земя, на зряло пълно… (Защо у мен е празно? Приемам обвинения. И ще сънувам как си спомням, че говоря…) Всяко днес има име. А за да не прилича пък на някой друг, си слага дата. Така е по-добре, особено когато се повтаря в дни от седмицата вече много, много пъти... Опитва се да скрие часове, защото дните са безкрайно дълги и се объркват как да продължат следобеда. Зад синята възглавница и белите й кораби остави миг… съвсем е, колкото мигът, когато се пресича залив, за да се спусне котва у дома. Оранжево-петролената и с пустинни шарки, разпуснала по краищатата си пътеки в лабиринти, приема Днес да съкрати най-малко с час. Останалите… те си знаят, че очакването е мъчително и се открехват да ги види някоя секунда… тъй дълго ще я пазят, както звуците от гласове, когато имало е смисъл… (Ако имаше смисълът друга страна, върховете пътеки за слизане щяха да знаят...) Днес... колко много е пълно със светло. Заболяват очите. А музика за цял ден не достига.  Рахманинов забавя времето. Заслушано в етюдите му Днес не се помръдва да придвижва слънцето.  А лястовиците са уморени… Да слушаме Шопен тогава! Нощта обича всякаква романтика и чака под луната думите «Сияйна», «Принце», «Ненагледна», «Тъй жадуван»... Спомен?... От мираж… Да повървиме с тебе, Днес...
“вървейки двамата -
единия пред другия”,
тъй както рекъл би Сократ… 
до ъгъла ти... с нощ.    

Допадна ми.
Поздравление!

П.П. Защо не използваш черен цвят за текстовете си?

Благодаря ти за подсказката...
Понеже страничките тук са "Лични дневници", особено старание не влагам при оформянето... Взех си бележка. ..
Радвам се, че беше с мен в неделята :)

Хареса ми!

Не говоря. От много дни. От онзи ден, когато отпътува дъщеря ми. Ще стане скоро месец.
Вкъщи не говоря. Празно е. Поемам повечето часове от дни за работа. Почивните най-вече. Намирам поводи, за да изкопча смяната на някой. Така скъсявам светлия престой на мене вкъщи. Остава да дочакам залеза и... хайде, нощ ще ме поеме в сън.
Неделята започна още сутринта. Цял ден. И дълъг, дълъг. Едва се свърши...
Не говоря. От много дни. Но, знаеш ли, едно все още ме крепи... поне не шепна.
Хубав ден, romanov! Благодаря ти!

Хубва текст Ина.

Знаеш ли защо дните са дълги? Лято е :)

Здравей, Марк!
Да... лято е. И май се кани да се свърши... Кога дойде, не го разбрах. Очаквах да го доведат светулки, но тях аз не видях... Излюпиха си пиленцата птиците... научиха се да летят и лястовиците, и щъркелите... нали са дълги дните. Когато се скъсят, ще видя изведнъж, че са заминали. Така е, Марк...
Поздрав! И благодаря, че наминаваш! :)

За шепота се каня да ти пиша, но нека да е като заговоря.
Поздрави! :)