Съблякох сянката...
а тя, в сатена на леглото се гласи да спи... и мързеливо се ослушва, да разпознае този,
който в стаята въздиша завистливо... пианото,
по кубчетата лед, изпълнили до край на чашата с мартини мисълта за жега,
докато чакат пак за отговора на един въпрос: “Ти мен обичаш ли?”... А той, като не казва “Yes!” повтаря все “Perhaps…”

Lovely poem :)

Подслушах само кубчетата лед, elpidaa, докато слушах песента "Quizas, Quizas..." (“Perhaps, рerhaps…”) :)

Вчера в "Бургас и морето", водещият спомена едно от споменчетата в детските лексикони по наше време... "Този, който обича, не казва "Обичам те", а "Обичаш ли ме?"... прочетох стиха ти си спомних това... Perhaps it's a truth... who knows...?

Поздрави, Ина! :)

Наистина, "perheps" e истина, за който знае, Ваня!
А в този стих, от мързеливото си вчера, с думите от песента се заиграх и е самата истина и за леда, за стаята и за "perhaps", забравила за "yes" от жегата...

Усмивка, слънчева! :)
Да не забравя и прегръдка!