Пропуска е част от най-дългото пътуване по релсите на Живота, и ако в първа класа има бели калъфки на възглавниците, втора класа "предлага" прозорци без пердета..., а от такива...се вижда по-добре...
Лястовицата...често се оказва вътре в нас, трябва просто да се огледаме...

Прекрасен стих! Поздрав!

е хубаво да видиш бяла лястовица на жицата над твоята гара ;)

някъде и все някога,как иска ни се никога!....За никога!

Да, elpidaa... може би само демонтирането на релсите, би спряло пътя по траверсите, които следват жиците, докато има синеват над тях...
Душата ни е лястовица... сигурно, защото няма как да я не срещнем... пък и макар на края си все пак...
Благодаря, че спираш и открехваш портата на този дом!

Прекрасна, Марта, без търсенето всеки път би бил умиране от скуката при мисълта, че неизменно нас ни има в него... А с лястовиците, които търсим през сезоните от март до края на септември, изпитваме потребността от зимно бяло... до чисто на душевност земно...

Все е така добре прилегнало... Все е добре дошло... Все е притеглящо надеждата да сме ... все, все... докато всеизвестно и земята се върти в посока все такава... с нас всички все...
Поздрав, eliana! :)

Аз ти благодаря!
Тук ми е уютно и спокойно...

:)