Не мислих много, но по Хамлетовски се попитах първо: приемам ли или отказвам. И не защото изборът ми би решил пътя на съдбата, а заради това, че имам съвест да не преча на пътя. Из блоговото ни пространство от известно време се говори за спасяване на старите ни църкви (alexooo.blog.bg/turizam/2009/07/22/chervenata-cyrkva.367831   и  razruhata.blog.bg/). Едва ли съм човекът, в чийто викове ще се препъне нечий поглед и ще се спре да прочете каква, чия е болката, но има някои неща, които са по-силни от тревогата на егото – ще има ли то своите читатели, кой колко е усетил и разбрал защо иззад оградите на блоговете си подвикваме нестройно… Възможно е да чуе някой как потъват камъните ни, които хвърляме в калта, за да опишат кръгове, които да се резонират от взаимност и ако не успеят да достигнат бряг държавност, поне в средата да натрупат пирамидата на разбирателство. Приех да съм част от тази малка група защитници, които имат за сега единствено желание да викат и да се търсят, ориентирайки се по вика, познали в него всеки свое – една отворена и пареща от жегата с потта ни рана, с кръв в цвят на стари тухли и на ръжда от гонещо годините на стогодишната война ремонтно скеле, опасало духа на Кольо Фичето в осиротялата без своите въртящи се отпред колони църква “Св. св. Константин и Елена”, дом не за приют на вяра, а на гълъби… с онази празнота, която все дълбае раната след посещение на реставрирани до фазата на експонати за музеи наши светини, каквито са Патриаршията на хълма Царевец, църквите “Св. Четиридесет мъченици”, “Св. Димитър Солунски” и колко много още… Излъсканият мрамор и рязаният камък от врачански варовик, не могат да отворят никоя душа за връзка с миналото, а божии ръце от стенописи, очи, които чакат да изпият болката от толкова молитви, стоят оплетени от паяжини, смесени с бюрократично безразличие, приело лептата за вход, която някъде в бездънно ще потъне… Благодаря на Нада (nadagr.blog.bg/) за доверието, с което е била изпълнена, за да ме включи в тази инициатива! Надявам се, че няма да повторим баснята с герои орел, рак и щука, а ще се съберем в каруцата, оттам да викаме.

ЛЮБОВ И МИР!

Бог ни изпраща изпитания, за да ни влее сила, eien, любов да изповядваме и да завършваме деня си в мир...
Добро на теб все да ти дава Господ!