Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2009 10:06 - Посвещение
Автор: inamay Категория: Лични дневници   
Прочетен: 932 Коментари: 2 Гласове:
10



Не съмна, когато слънцето изгря. С душата го усети и по онази топлина, с която гали устните… Зелената отплата на земята изправи с още ден снага. Скалата под нозете спря… от дълбините се откъсна синева, от някой стар художник скрита. Фиордите, когато я откриха я скъсаха и слепваха акордите, които валяше на времето праха. Сред цялата бездънност без посока, (небето нямаше дълбочина преди, откакто птиците замлъкнаха и себе си откри по огледалото на океана) забравено от толкова безгласно викане, махало скъсано, прегънато на две, окото си от шупнала вълна изтриваше, с последните усилия на страж с достойнство… Тъй куклите приличаха сега на него, но бяха по местата си в часовници… (Ако не се намери кой да мери с такт, от ново вавилонско неразбиране ще се изгуби този свят...) Не е позната симбиоза между незрящо слънце и запалена душа на тъмнина… Единствено възможното достигане е облигатното придвижване, когато точките са подредени върху ос, за да са заедно… и се намерят...    



Гласувай:
10



1. elpidaa - Прекрасен стих!
22.07.2009 17:29
Прекрасен стих!
цитирай
2. inamay - elpidaa
22.07.2009 21:58
Благодаря, че се отбиваш, elpidaa!
Прохладна вечер ти желая!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1096594
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930