Реалността на светлина прокапа от чардака. В ръба на старата коруба спря. С една ръка извади вятъра, а с другата – отключи тъмнината от камъните на стената, градили кулата на тази нощ… А вятърът, все още сънен, в захвърлена на двора делва стъпи, изплаши стара жаба, ведро от кладенец заклати, разплиска тишината, притисна до латинката заспал щурец, цигулката му взе, изпъна нишките на паяжина в лък и с крушови листа засвири на утрото пред алените двери. Спирали сън с неравни отпечатъци, и цифрите от ранни часове, останали от първите петли, затрополяха грапаво по калдъръма. Зелена порта, цъфнал розмарин, набъбнали с живот бадеми… Дувар, отворил каменни черупки за стръмна стълба,
издълбана с минало… Листата на асми държат небето. Разсъмват и прозорците с мушкато. Гълчавата на медните котли с кобилицата, стомните, отпраща унеса на коридорите. Чардаци са изтупали съня
от шарените черги. Пътеката от двора
е припознала стъпките на котката...   През прага тихичко прекрачиха от тази сутрин моите…

Как само е оживяла една утринна разходка в тялото на твоя стих :) Само тия жаби не са арбанашкии, но да ги приемем за гостуващи артисти.

:) Ама нали все трябва и художествената измислица да се вплете в реалността!... Но мисля че дочувах жабите чак от фонтаните на Марно поле, докато седях под ореха на двора в Арбанаси... без майтап :)

поздрави и много усмивки:))

Много си мила, letisi!
Хубава вечер и благодаря за твоето присъствие!

истински картини от Арбанаси си нарисувала, Ина, които с багрите си-думи докосват всички сетива на четящия и го карат отново да съпреживява. Благодаря ти. :)

Една добра душа ми подари този неделен поглед в дворовете на манастирите, музеите и улиците на това селце, което макар че често посещавам, не ми предлага винаги отвореното си сърце. (Благодаря ти izvorche!!!)
Радвам се, Лу, че съм предала своето усещане от тази кротка тишина, в която миналото и до днес живее там... с нас.
Приятна вечер, мила! :)

безлюдна, а жива и наситена със звук...
:)

Когато коте някое пристъпи към врата с желание на теб да се порадва, а ти го спреш с ритник, защото не обичаш котките без потекло, понеже нямат възпитание от дом, нито на врата си панделка... то дворът, близък му с това, че също е природа, загръща го със сянка, ромони от кладенеца с вада, цветята кичи с пеперуди, в очите му рисува своите икони, хем дъхави, реални... Зад каменните прагове кънтят крака под купол с мрак... Не всичкото, което се заплаща струва толкова, колкото земята под небе, Виши...

Достатъчно е само да затворя очи...и "прекрачвам прага"...

:)

Оставай там, когато нямаш име, когато са ограбили от него буквите и трябва да си спомниш как се пишат, но не оставай като мене вътре...
Благодаря ти, elpidaa!