Кораловото стъбълце съвсем полека, между безименния пръст и кутрето, там, в ямката се вмъкна и почна да гради от мислите си бъдещите камъни, върху които ще поспи... от сънищата му ще се излюпят светлини... дълбокото ще преотстъпят за постеля на звезди, а те ще помечтаят върху топлина от кестени, които палят есени, защото в зимите и думите замръзват... Една несигурност ту бяга, ту се спира, а после крачи по пясъчните остриета на останали, една до друга не вървели стъпки, изгризали солено всичките часовници от нощите на фарове, завършили земята в полуострови... Познавам този вид дървета, които по скалисти кожи вкореняват мисли... Без малко и да се издам.... Добре е, че и корените, и короните им стават за украса на глави... Тегло е да държиш отворени очите си, когато камъните в тях са безтегловно-лунни… Нощта започна да пълзи вечерно-черно и да ме дърпа към онези сини светове на преоблечени коне, които крият в грива рог, за да приемат спомени… шшшушне вятър в шума… шшшегува се, облякъл шумен блясък в шутовски костюм… мехурчета шшшампанско всеки миг поглъща кея… вълните шшшепнат… “шшшшт, принцесите ще спят”…

като пътуване из морско царство...
Поздрави!:)

Здравей, Виши!
Ами, последвах просто мъничко коралче в думичка, която миналата нощ едно приятелче ми прати... а аз за себе си го скрих, но после ми се стори по-добре да е сред своите сестрици, думички-звездици... и тъй му подарих преди заспиването тази кратка приказка...
Усмивка с поздрави! :)