Морето уморено
се отдръпна,
помисли малко, в миг замлъкна, а после се отпусна
по нозете ми, изплака ненаситената жажда и да прегръща, и да ражда.
Подслон в последен дом е дало на росата, на ситния дъждец от нощ, на сила от порой в гората, на сняг, когато си отива с яростта от планината. Звук от заплакал
в тъмното бамбук щом чуе,
събира в шепите кристалите
от острата, бодлива гордост
на не един самотен връх,
несподелени някога
от някой с дъх.
В червен отблясък
от залязло слънце
пустините на мисълта си
сгрява зиме.
Когато страхове събудят дъното,
студени, в лед сковани пръсти късат песента му.
С криле на розово фламинго зората дълго, шумно
вдига слънцето от изток.
Забързаният дъх
от отеснялото корито на река последно сбогом 
ще представи на брега. Дълбокият напев на чан, с накъсаното, 
присмехулно ехо на дола из златоткан талаз ще скрие. От съскане на въглен щом дочуе жажда за стъпките на нестинарка
в небето дълго ще се вглежда,
с омарата на жегата
от раковините си ще избяга… Вървях с брега и слушах, слушах. Далечини от път познах. Нощта все тъй се луташе, на вятъра в посоките
пътека търсеше. Придърпах си я за другар, а тя обгърна рамото ми с шал. Морето още се разказваше. Накъсваше мърморене
на ранобудна лодка с бягащ шум. Наблизо сянка на скала в мъглата се разтвори, пропусна фара и се скри на тъмното в отворените порти… Една вълна разплиска утрото,
провлече шала на нощта
по гребен на вълна,
в синджир оплете с пяна стъпките
и мисълта ми на морето с тях предаде…
на някой друг за мен
пред утрото си да разкаже...

На всички вас, които ще дочакате да се събуди слънцето под първите слова на юли, веселие, криле на радост, повече взаимност и глътка свобода, за да дадете в себе си живот за нея!

хубаво е продължаваи все така , успех ти желая

Благодаря ти аз, sahaj!
Като набъбне в дните лятото и се унасям подир мислите. А те препускат към морето, знаеш ли... Днес се досетих за онези звуци, които миналото лято не разбрах... Едва сега можах да разгадая тях - водата в него се разказваше...

Защото имаш сетивата да улавяш и невидимото , а и да го разбираш. Затова, вече знаеш , за какво разказва водата.
Прекрасен стих -нежен, поетичен с капка морско вълшебство на разсъмване.
Много нежва поезия....ако трябва да я опиша с думи бих казала - изящна като кристал...

Приятно посрещане на джулай морнинг

Здравей, chinaware!
Намирам думите ти тук след седмица живот в "изгубения рай" на толкова далечното ми лятно детство... И всичкото, което е било и е изгубено, днес пак си е... прахът по пътя на полето точи дирята на колелетата, а те припяват на бързеите в криволиците на тясната река... в ливадите косачите са рядкост, но все така звъни стоманата преди разсъмване, тревата кротко ляга, изписва сякаш стих...
Благодаря ти! Привечерен поздрав! :)

Благодаря, sahaj!
Малко късно срещнах твоето пожелание, но утрото на този 1-ви юли посрещнах от варовиковата стена на древна каменна кариера и вместо шум от стъпки на вълна, около мен две птички също тъй очакваха да съмне и "разговаряха", прилично на ритмичното почукване на речни камъчета... Нищо, че слънцето излезе късно... тъй сладко беше спало в пъстроцветните завивки-облаци... и беше му простено :)))
Поздрави!

важно е че ти е било приятно няма значение еч не си била на морския бряг , аз също не бях там , но ми беше приятно да посрешна изгрева.

Всяка сутрин посрещам изгрева, sahaj... по знаците, които оставя в половината небе, по-близо до залеза... Особено е. Опитвам се да разреша дилемата, която непрестанно е пред мен - кога около слънцето е по-красива тази приказна магичност, дали като изгрява или като залязва... И засега е безуспешно... Продължавам :)