Преди да те напусна вече чувам - 
отвън ме викат птиците... 
Врабчетата се карат
в клоните на дюлята.
Не могат да решат
какво да правят в събота. 
Съвсем наблизо отлетяха гълъби - 
шумът от полета събуди вятъра
и той за малко влезе в стаята,
пощипна ми ръкава с утринния хлад.
Врабчетата, изглежда,
се разбраха - ще летят...
Ти ставаш по-далечен,
изгубваш се навътре в мен...
Навън провикна се авлига.
Прихлопна входната врата,
а после изръмжа кола.
Протягам топлината си,
заключвам я с прозявка, ставам...
Небето плиска своите вълни от облаци.
Почти изтрило е дъга от нощен дъжд
над хоризонта и ще напомня
в дневния си цвят с нюанси нея... 
Сънят ме гъделичка с твоя образ,
а в огледалото очите ми се смеят.
Изпращат ме да кажа днес: 
"Очаквам те... нощес!"

Врабчетата изглежда,
се разбраха - ще летят!

Добро утро, Калина!
Видя ли при evelin литналия Сборник?!?

чУДЕСЕН СТИХ !ПРОЧИТАМ ГО И СИ КАЗВАМ -ЕХ СЪБОТА ,ЗАЩО ДНЕС ПАК ЗНАМ КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВЯ -ТАКА МИ СЕ ИСКА ДА МУ ОТПУСНА КРАЯ ...........:))))))))
ПРЕГРЪЩАМ ТЕ И ТЕ ЧАКАМ ,НО НЕ НОЩЕС!:))))

И аз ще заключа топлината с прозявка и ставам, Поздрави

"Врабчетата, изглежда,
се разбраха - ще летят... "
много символика намирам и се размислих за "летенето", естествено и толкова нужно за духа, за сънищата и мечтите...

Врабчетата са като нас... или, ако си позволя Радичков, "ние... врабчетата" докато помежду си разберем какво ще правим, вдигаме голяма крамола, за да установим едно - на всички ни се иска да летим... а и го можем...
Поздрав, Люба, за успешния полет на сборника! Не съм го видяла, защото сега се прибирам от работа, но отивам... при evelin :)

Привет, Илианка!
Млада си още и затова чуваш това "трябва" в събота... Аз се научих да не се съобразявам с разпоредбите, които то диктува... Подчинявам се единствено, когато "трябва" казва - дежурна си и в съботата, и в неделята... Но винаги успявам да го заблудя и да кривна в глухата уличка я на действително такава, я на спокойствието на това да се разхождам без да виждам хората, защото слушам музика...
А пък "нощес" ще чакам да ме посети в съня поне на спомен хубавия край и после пак ще чакам... понеделника!
До виждане, Илианка! :)

Особено и ритуално е това заключване, Невена... Извършва се, когато станеш сутрин рано, когато вън е още тихо и тъкмо изпълзява с жадни пръсти хлад. Прозявка сладка и топлината се разлива, усещаш я по краищата си и щрак - затваряш изхода... ахааа, нека да видим как душата през деня ще е студена :)))
Поздрави... цяла кошница!

Привет, Руми!
Вярно е, че като се събуждаме, се връщаме от чудните места, които ни предлагат нашите сънища. Моментът на прехождане между различните реалности (наричам ги така, защото аз си вярвам, че и съня е все това - реалност, но за душата, за тялото реалността е населяваната, материалната и видимата) е точно чудене. И да ти кажа ли, оставям се на чувството, което е оставила душата пред вратата от летенето си през нощта... По-лесно се върви деня, като съм взела чувството... поне до първата пресечка на кръстовище със сфетофар, коли и хора...