Бакърената пазва на котле, от радост грейнала, на слънцето лика
с водата ще поеме и през момински вити китки на билки силата ще вземе, под гюл ще легне тази нощ, а той ще й пресипе аромат, та морно чело щом положи в очите на водата ранното огряло, с мълчана, момина вода ще росне по поляната, нозете им ще облече на слънцето със капки, в шевиците на ризи ще попие в нощвите да изсипе тази росна сянка и бялото брашно за питка да забърка с клонка… Нощта притисна чело в аленото було… звездите сплетоха венец в бакъра... тинтява, комунига, чернотрън, пелин, дилянка, костолом, тъжец, лимоника, разковниче, омайниче, невен,
босилек и вратига, гороцвет,
очакват мълчаливо
да каже слънцето:
"Здравей, живот!"...
След изгрева …
   

Всеки път щом чета нещо твое в главата ми изплува аватара ти. И тая китара невидимо озвучава в съзнанието ми всеки стих. Затова сигурно все ми звучиш на песен :))

Бръм, здравей пораснало момиче! Китарата стои току до мен... посягам често... държим се - аз нея в ръцете си, тя струните си в мойте пръсти... тъй се усещаме и двете живи...
Поздрави! :)

Прекрасно е и точно за празника!Така ми се искаше аз да бях го написала!:)
Поздравления!:)

Радвам се, че те открих!
Прекрасен стих!
Поздрави!:)

Тук ще си набера билките днес! :)

Следи от незапочвало...
И спомени от бъдеще...
Абсурдни ли са мигове?
Проекции на паралели?
Магията на утрето дишам.

Привет, Илианка!
За моето омайниче, за дъщеря ми Яна, вързах в китка билките, с които се възражда!
Поздрав! :)

Благодаря ти, Слънце, helios!
Все повече откривам толкова желаното и търсено в годините до днес от мене равновесие в земята и в тази тъй умела плетка на народа ни - между природата, езическото в нас и нашата религия...
Радвам се, че те познах и аз!

честит празник от едно вишнево клонче ;), Ина!:)))

На мъдър народ сме продължение, Марта... От висотата на върха, където в този ден застава слънцето, поглежда пътя за надолу... намята Еньо днес кожухът си, за сняг отива, казват... за предстоящото се готвим отдалече... Тази сутрин слънцето най-рано става, преди по дългия си път да продължи си отпочива, окъпва се в бакърено котле с вода от билки жива, а после се обръщаи и за към зимата поема...

Някога, когато Дядо Господ от кал направил първия човек и го оставил да изсъхне, наминал дяволът и завидял, че досега не бил се сетил за другар. Замахнал по творението с тоягата, с която се подпирал, оставил дупки в глиненото тяло и си отишъл удовлетворен. На сутринта, когато Господ фигурката си видял, откъснал няколко треви и с тях запушил дупките. И тъй зараснали тогава раните, но на човека му останали в наследство слабите места, отворени за болести и за беди. Тях можели да излекуват само същите треви, които някога използвал Господ…
В нощта се готви утро. Не е започвало, но се оставя в сънищата от представата на вчерашния ден, когато бил е още утро и от магията, от корена на мисълта, провождаме я по магията на билките до миговете някъде напред, когато ще потрябва да ги съберем и двете…

Здравей, Виши!
Рубинените плодчета от вишневото клонче днес очички са отворили и ненаситно пият слънчеви лъчи, а слънцето в листата му се крие, играе си с тревичките на "светлосенки" :)))
Поздрави!

Еньовден и Гергьовден имат сродни обичаи.
Поздрави! :)

Честит празник и на теб, Гиче!
Да, Еньовден, Гергьовден, Йеремия, Спасовден са близки с обичаите, които ги съпътстват. Берат се билки в утрините на тези дни. И се плетат венци, огньове се прескачат, почита се слънцето, росата, плодородието... Толкова сме богати на обичаи, а тъй не знаем за това!
Поздрави! :)

И да е благодатен за теб през цялата година! :)

Честит да е, Воймир!
Благодаря! И силата на думите от твоeто пожелание с тази на моите я удвоявам!
Хубав ден! :)

Здраве и обич,како!

Бате, благодаря ти и да те засипе утрето със същото!
От кака ти, която скоро ще ти каже "наборе" :)))