2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Не принизявайте, като използвате поезията
и величайте нея, а не себе си чрез нея!
Когато светлина вплете
през думи себе си
и мислите, изписани,
отворят сетива,
очите ги приемат
и после
с тишина въздъхват:
това е тя – нарича се поезия...
ефирност до носталгия,
душа чуплива в лъч луна,
коси – лазурна синева...
жена,
по устните – загадъчна роса,
очите – дълбоки в лято езера,
а дрехите й – водопад,
с петна
от утринна дъга за цвят...
от две виоли миг,
по-късен разговор
между бемоли на обои,
от арфа стъпки в слух
и разказ от виолончело
във лунна нощ на морски бряг...
забързан вятър
в унес по желание,
загадъчност,
изтеклата през пясъка
вълна от меланхолия
и жадната наситеност
в прииждаща вълна...
Когато няма цветовете музика,
когато и дъхът
усети липсата на извор -
поетът се е разделил
със своята поезия...
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
съзнанието...
Отровата изпива първа,
преди тъма очите да склопи...
Тя е постеля за мазолеста ръка,
която в нея слага обичта...
Тя е душа, която се полива с думи...
Тя е невидимият свят,
от който е дошло сърцето...
И кроткостта,
която примирява
съвестта в лицето ни, заради липсата...
Все тя е...
И това, което още никой не е писал
в непосветените си стихове...
.......
Благодаря ти, ivana!
и свободата в мен е
:))
Поздрави, Инамей
защото ти си я разбрала -
и свободата, и поезията!
От мене също поздрав,
изворче на търсено,
за да е открито!
:)))
12.05.2009 00:56
и я има в шепите вдълбани на скалите
и във розата превръщаща се в прах...
скалата покорил след погледа,
и във последния поклон
на розата към твоя дом,
преди да я извае в скулптура
известния творец, наричан Време,
и в чудната магия на сезоните,
и на повтарящото се
възкръсване на утрото,
и в словото от мисълта на някого,
в сърцето му голямо стоплено,
и в многоликите посоки,
понесли ритъма от пулса в думите,
които хранят този на поетите...
Благодаря ти, fabula,
за глътките от твоята поезия,
които непрестанно търси мойта жажда!
Мигът го прави.
Мигът го връща.
14.05.2009 13:14
Благодаря ти, защото каквото и да кажеш звучи като песен, радостно или тъжно, но ласкаво и нежно!
Яна да ти е жива и здрава, гордост твоя!:)
7. breeze - Мигът на отчаянието
13.05 13:40
Отнема на поета извора.
Мигът го прави.
Мигът го връща.
и не мога да не се се съглася с Бриз, не мога...
чудесно е, че сме заедно!
Понякога един живот не стига хората да забележат какво може един човек, колкото и той да се старае кротко да показва какво е открил, докато е живял със себе си. Възможно е дори на оживения площад той да си остане само някой, който прави нещо там и всеки ден минават хора покрай негово присъствие единствено. Той може много истини да казва, с гласа си да разказва или душа на инструмент да задържа с устни, с пръсти, ала минава време, докато хората, оттам преминали, проумеят в ден един, че вече чуват...
Благодаря ти, че намираш време като преминаваш да се вслушваш!
А дъщеря ми не я познават много сцени. Нея са я слушали всичките ни планини и едва сега започна да пренася планините в залите. Гордея се с нея, тъй както, че тази древна страна ми е родина! И нищо, че е бедна и обрулена, с душа е и нея в моята е вложила!
Косара, на мен наистина е радостно, че можем, че оставаме заедно, оставили зад себе си всичко, което болка от обида е пречупила! Благодаря ти!
19.05.2009 09:24
Който не го разбере - тежко му и на него, и на другите около него.
Благодаря ти, parasol!
Та, и аз сега...Добре че Господ поне не ме е лишил да чувам със сърцето си звуците на поетичните струни.
inamay, тези твои прекрасни поетични мисли явно идват от сърцето ти, за да ги усетя със сърцето си! Целият ти стих и коментарните ти стихове са като магнитен фокус, неустоимо привличащ и фокусиращ в себе си и свободния полет на мисълта и въображението, и чувствените асоциации с природните картини, и всичко невидимо за очите, всичко,което стопля човешкото сърце и гали душата...
Поздравления, inamay, ти наистина величаеш поезията !!
От времето, когато учехме Тургенев, обичам да съм в навечерието. Потапя в размисъл за утре, което ще е по-различно, щом и преди да дойде то, се спира мисълта върху проекция на него като бъдеще. Утре е следнавечерие, а то - преди такова утре, което ни равни в себе си с писмовността. Това, че си се спрял и чул на думите ми звуците, за мен е радост и наградата за навечерието. Щастлива съм, че Господ не е забравил насъвсем да раздава сърца!
А поезията... поезията е всеобщият ни дух, онова, което не може да се улови в движението, защото е ефирно леко и е за слух, но парещият, на сърцето. Днес всеки може да си купи лира, дори да й настрои струните, но ако в пръстите му няма дух, от тях ще се посипе прах ръждив, ще прозвучи вкусът на ноти, но без звук. И затова, ако теб Господ е изпълнил с дух, дори без лира на поет, ще имаш слух за звуците поезия.
Благодаря ти, tomich!
Благодаря ти и аз за хубавите думи и че ме разбра!
Светъл ден за душата ти в радост, че днес е денят за достойнство!
24.05.2009 18:59
Ами, то празникът така върви, възродено и отвътре и, ако е празник - ще ти става светло, ще ти говори с минало за бъдното! Измислените празници не мога да почувствам аз, а този е единственият, който възприемам с онази топлеща носталгия по неокосеният двор на жълтото училище... и духовата музика с ония трудови мъже, които свиреха бай Дико и по-добре от днешни оркестранти... с големите венци, отрупани с божури, рози, които диплеха пред иконата на братята колене за преклонение... и с химна, който и до днес повдига дух: "Върви, народе, възродени, към светли бъднини, върви! С книжовността, таз сила нова, съдбата си ти поднови!". Днес се опитват пластовете и на просветата ни да разместват, културата равнят с книжнината, от нея погледите ни отместват... защото сила е, наистина, и може като просвети, да светне в умовете, че нашата съдба ще поднови, защото с книжнината я държим в ръцете си.
За българското, родното, Виши, още веднъж - ЧЕСТИТО!
Много мъдро послание.
:)
Рождените дни са точни дати, но не всички знаем, помним, дори тези на своите приятели. Често предпочитам да не съм в окото на внимание от всички, в самия ден на моето рождение. Не знам, като да се противя против това, което ни се определя с "трябва". По се радвам, ако за моя ден рожден си спомни някой някъде след месец, да речем, и "стъкнем" непредвидено купон :))) И ти, в този порядък на размисъл, да си жива-здрава! Да те спохожда все тъй вдъхновение!
И, радвам се, че си прочела точно този стих! Не се въздържам и... благодаря!
Признанието за всекиго е радост!
Търпението е най-великата от всички мъдрости!
Спокойни сънища! И хубави, наситени със стойност дни!