Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2009 15:28 - Поезията - моят живот
Автор: inamay Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5512 Коментари: 27 Гласове:
0



Не принизявайте, като използвате поезията
и величайте нея, а не себе си чрез нея!

Когато светлина вплете

през думи себе си

и мислите, изписани,

отворят сетива,

очите ги приемат

и после
с тишина въздъхват:

това е тя – нарича се поезия...

ефирност до носталгия,

душа чуплива в лъч луна,

коси – лазурна синева...
жена,

по устните – загадъчна роса,

очите – дълбоки в лято езера,

а дрехите й – водопад,

с петна
от утринна дъга за цвят...

от две виоли миг,

по-късен разговор

между бемоли на обои,

от арфа стъпки в слух

и разказ от виолончело

във лунна нощ на морски бряг...

забързан вятър

в унес по желание,
загадъчност,

изтеклата през пясъка

вълна от меланхолия

и жадната наситеност

в прииждаща вълна...

Когато няма цветовете музика,

когато и дъхът

усети липсата на извор -

поетът се е разделил

със своята поезия...




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ivana59 - От дълбините на сърцето!
10.05.2009 16:49
това е тя – нарича се поезия...
цитирай
2. inamay - ivana59
10.05.2009 17:16
Тя осветява в път с мъгла
съзнанието...
Отровата изпива първа,
преди тъма очите да склопи...
Тя е постеля за мазолеста ръка,
която в нея слага обичта...
Тя е душа, която се полива с думи...
Тя е невидимият свят,
от който е дошло сърцето...
И кроткостта,
която примирява
съвестта в лицето ни, заради липсата...
Все тя е...
И това, което още никой не е писал
в непосветените си стихове...
.......
Благодаря ти, ivana!
цитирай
3. martiniki - неписаните
10.05.2009 22:10
неродените
и свободата в мен е

:))

Поздрави, Инамей
цитирай
4. inamay - martiniki
10.05.2009 23:30
И свободата в теб е, Марта,
защото ти си я разбрала -
и свободата, и поезията!
От мене също поздрав,
изворче на търсено,
за да е открито!
:)))
цитирай
5. fabula - с жадна НЕнаситеност
12.05.2009 00:56
към твоята поезия съм
и я има в шепите вдълбани на скалите
и във розата превръщаща се в прах...
цитирай
6. inamay - fabula
12.05.2009 07:05
И в спрелия възторг на всеки дъх,
скалата покорил след погледа,
и във последния поклон
на розата към твоя дом,
преди да я извае в скулптура
известния творец, наричан Време,
и в чудната магия на сезоните,
и на повтарящото се
възкръсване на утрото,
и в словото от мисълта на някого,
в сърцето му голямо стоплено,
и в многоликите посоки,
понесли ритъма от пулса в думите,
които хранят този на поетите...
Благодаря ти, fabula,
за глътките от твоята поезия,
които непрестанно търси мойта жажда!
цитирай
7. breeze - Мигът на отчаянието
13.05.2009 13:40
Отнема на поета извора.
Мигът го прави.
Мигът го връща.
цитирай
8. inamay - breeze
13.05.2009 19:43
Мигове... Вдишване - издишване... Всеки миг, ако не последва тази линия, може да се окаже последната глътка от извора...
цитирай
9. анонимен - Привет, Ина!:)
14.05.2009 13:14
Има и други поети тук, но ти си ИСТИНСКИ творец!
Благодаря ти, защото каквото и да кажеш звучи като песен, радостно или тъжно, но ласкаво и нежно!
Яна да ти е жива и здрава, гордост твоя!:)
цитирай
10. kosara2008 - !!! прекрасност си...си ти и си ми моя поетеса!!!
14.05.2009 13:48


7. breeze - Мигът на отчаянието
13.05 13:40
Отнема на поета извора.
Мигът го прави.
Мигът го връща.

и не мога да не се се съглася с Бриз, не мога...

чудесно е, че сме заедно!
цитирай
11. inamay - vishnichka
14.05.2009 17:21
Здравей, Виши!
Понякога един живот не стига хората да забележат какво може един човек, колкото и той да се старае кротко да показва какво е открил, докато е живял със себе си. Възможно е дори на оживения площад той да си остане само някой, който прави нещо там и всеки ден минават хора покрай негово присъствие единствено. Той може много истини да казва, с гласа си да разказва или душа на инструмент да задържа с устни, с пръсти, ала минава време, докато хората, оттам преминали, проумеят в ден един, че вече чуват...
Благодаря ти, че намираш време като преминаваш да се вслушваш!
А дъщеря ми не я познават много сцени. Нея са я слушали всичките ни планини и едва сега започна да пренася планините в залите. Гордея се с нея, тъй както, че тази древна страна ми е родина! И нищо, че е бедна и обрулена, с душа е и нея в моята е вложила!
цитирай
12. inamay - kosara2008
14.05.2009 17:28
Далече, толкова далече се стига, когато мисълта, взривила миг, утихне укротена, пълна и насочена. Тогава, даже и преляла, след себе си оставя плодородие...
Косара, на мен наистина е радостно, че можем, че оставаме заедно, оставили зад себе си всичко, което болка от обида е пречупила! Благодаря ти!
цитирай
13. анонимен - Ето как го казва Станиславски:
19.05.2009 09:24
обичайте изкуството в себе си, а не себе си в изкуството.
Който не го разбере - тежко му и на него, и на другите около него.
цитирай
14. inamay - parasol
19.05.2009 10:54
Актьори... сценичен реализъм... режисьори... ежедневие... хора, произведения природни... и през очите на небето - мънички създания, в картината на цялата вселена... (Без да съм чела Станиславски)
Благодаря ти, parasol!
цитирай
15. tomich - Сред толкова поетеси тук
23.05.2009 18:45
се чувствам малко притеснен...щото един поет от блога беше казал: които не носят лирата на поезията, мястото им не е сред нас...
Та, и аз сега...Добре че Господ поне не ме е лишил да чувам със сърцето си звуците на поетичните струни.
inamay, тези твои прекрасни поетични мисли явно идват от сърцето ти, за да ги усетя със сърцето си! Целият ти стих и коментарните ти стихове са като магнитен фокус, неустоимо привличащ и фокусиращ в себе си и свободния полет на мисълта и въображението, и чувствените асоциации с природните картини, и всичко невидимо за очите, всичко,което стопля човешкото сърце и гали душата...
Поздравления, inamay, ти наистина величаеш поезията !!
цитирай
16. inamay - tomich
23.05.2009 19:35
Здравей, tomich!
От времето, когато учехме Тургенев, обичам да съм в навечерието. Потапя в размисъл за утре, което ще е по-различно, щом и преди да дойде то, се спира мисълта върху проекция на него като бъдеще. Утре е следнавечерие, а то - преди такова утре, което ни равни в себе си с писмовността. Това, че си се спрял и чул на думите ми звуците, за мен е радост и наградата за навечерието. Щастлива съм, че Господ не е забравил насъвсем да раздава сърца!
А поезията... поезията е всеобщият ни дух, онова, което не може да се улови в движението, защото е ефирно леко и е за слух, но парещият, на сърцето. Днес всеки може да си купи лира, дори да й настрои струните, но ако в пръстите му няма дух, от тях ще се посипе прах ръждив, ще прозвучи вкусът на ноти, но без звук. И затова, ако теб Господ е изпълнил с дух, дори без лира на поет, ще имаш слух за звуците поезия.
Благодаря ти, tomich!
цитирай
17. cornflower - Честит най-български празник, ...
24.05.2009 11:39
Честит най-български празник, Калина!
цитирай
18. inamay - cornflower
24.05.2009 17:07
Честит да е и на теб, Люба, този наш най-светъл празник!
цитирай
19. tomich - Честит празник, inamay!
24.05.2009 17:17
Най-почитания, най-тачен български празник!
Благодаря ти и аз за хубавите думи и че ме разбра!
цитирай
20. inamay - tomich
24.05.2009 17:33
Честит празник, tomich! За този ден, колкото и пъти да повторя в изрази "честито", все няма да ми заприличат на шаблон за мярка, а още повече ще ми отварят българското.
Светъл ден за душата ти в радост, че днес е денят за достойнство!
цитирай
21. анонимен - Честито и от мен ... за буквичките, Ина!
24.05.2009 18:59
Радвам се, че все пак има ден, който да празнуваш с настроение, понеже знам мнението ти въпроса за такива дни!Нека ти е светло, радостно и вдъхновено за твоите дела от тези, на достойните просветители за всичко българско и родно, Ина!:)))
цитирай
22. inamay - vishnichka
24.05.2009 21:38
Честит празник, Виши!
Ами, то празникът така върви, възродено и отвътре и, ако е празник - ще ти става светло, ще ти говори с минало за бъдното! Измислените празници не мога да почувствам аз, а този е единственият, който възприемам с онази топлеща носталгия по неокосеният двор на жълтото училище... и духовата музика с ония трудови мъже, които свиреха бай Дико и по-добре от днешни оркестранти... с големите венци, отрупани с божури, рози, които диплеха пред иконата на братята колене за преклонение... и с химна, който и до днес повдига дух: "Върви, народе, възродени, към светли бъднини, върви! С книжовността, таз сила нова, съдбата си ти поднови!". Днес се опитват пластовете и на просветата ни да разместват, културата равнят с книжнината, от нея погледите ни отместват... защото сила е, наистина, и може като просвети, да светне в умовете, че нашата съдба ще поднови, защото с книжнината я държим в ръцете си.
За българското, родното, Виши, още веднъж - ЧЕСТИТО!
цитирай
23. boristodorov56 - http://ljube. com/imgs/2008/...
29.05.2009 20:49
http://ljube.com/imgs/2008/01/interviewwithgodbg1.swf
цитирай
24. eleonoraknyazheva - Ех, че хубаво стихо
01.06.2009 17:03
си написала баш на рождения ми ден.:)))
Много мъдро послание.
:)
цитирай
25. inamay - eleonoraknyazheva
01.06.2009 22:59
Добър вечер, Ели!
Рождените дни са точни дати, но не всички знаем, помним, дори тези на своите приятели. Често предпочитам да не съм в окото на внимание от всички, в самия ден на моето рождение. Не знам, като да се противя против това, което ни се определя с "трябва". По се радвам, ако за моя ден рожден си спомни някой някъде след месец, да речем, и "стъкнем" непредвидено купон :))) И ти, в този порядък на размисъл, да си жива-здрава! Да те спохожда все тъй вдъхновение!
И, радвам се, че си прочела точно този стих! Не се въздържам и... благодаря!
цитирай
26. pegas08 - Поздрав и от мен.
02.06.2009 23:55
Невероятно!
цитирай
27. inamay - pegas08
04.06.2009 00:34
Благодаря, pegas08!
Признанието за всекиго е радост!
Търпението е най-великата от всички мъдрости!
Спокойни сънища! И хубави, наситени със стойност дни!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093184
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031