Настройвам си последните акорди
преди да се изсвиря
и вече може да вали…
Дълбоки са,
загребват с шепи тишина,
проправят път,
по двете тънки струни
с устни се докосват…
Безлунно е небето и в пъти повече…
Да можеше така и да не ме боли
от острите игли
на този страх с очи отвсякъде.
Звездите са студени перли
прескачат в пръстите,
сънуват ме оттатък другото,
мълчанието вика в гърлото,
в очите блика,
разделя болката по нотите,
повтаря се, запомня прагове…
Намирам се в послания,
прехвърлени загадки космос.
Дълбоко зазвучава свобода,
красива, светла,
прозрачен дим от флейта
полюшва бреговете слух.
Забързва се изтънчен вятър
в усещане за полъх зазвънява,
бамбуков дъх настройва благозвучие,
треви се сплитат по нозе на арфа.
Най-ниският вълшебен тон заглъхва.
От дълбините се изтръгва край.
Носталгия по безвъзвратното.
На пресекулки пропълзява път,
на клончетата с връхчета бръшлянови.
И слушам как говори с тях оставеното…
между дома на корените
и върха в началото на пътя
са само спомените…
предават на листата си живот.

Готино е!

И в началото на пътя,
по него,
и на върха...
Все спомени - премръзнали,
едни и същи са бръшляните...
Времето не е това.
Различно е - далеч в галактики...
Самотно и неразбрано
тук на земята...
Слънцето за нас не огрява ли...
Или звездите само перлено гледат ни?

кръговрат си сътворила,Ина!
Поздравления!

и мога да бъда само себе си.
До утре, душице!
Лека нощ!

Благодаря!

Звездите съжаляваха, че са далече,
не могат да се сгушат в клоните,
а толкова приятно слушаха
на пъпките растежа тази нощ.
По времето не се ориентираше луната,
то в нея спи, вместо сърце,
навреме се представи на поетите.
И в слънцето това тиктака, вече колко,
милиарди няколко са му годините.
Оставило е всички спомени
на безтегловно плуване наоколо.
И затова така добре изглежда...
Живее всеки ден и гледа все напред.
Само ние си влачим отзад
цяла кошница с памет...

Благодаря ти, Наде, за прочита!
Усмихнат ден и поздрав!

Дааа, времето в нас,
в този малък затвор,
уморено от вечно препускане,
се научи да спи и протяга ръце
да затвори очите ни...
предпочита уюта на тъмното.
Лека нощ си ми казала,
аз пък днес ще ти кажа -
добро да е утрото!

Добро утро! Красив стих си сътворила ,ама ако можеш да забравиш някъде кошницата щом тежи ще е добре!:)
Хубав празничен ден желая!:)

ЖИВОТ

Нямаш уши да ме чуеш, когато
настройвам последните акорди...
страх пред теб да не изсвиря пак,
от дълбините да не изтръгна край.

Нямаш очи да ме видиш, когато
в гърлото засяда, в очи набъбва,
потича мойта болка с реки в теб
към океана-космос с вик за обич.

Нямаш устни да ме целунеш, когато
в послание безвъзвратно раздавам се
без спомени за вечното и идея за утре
полагам те кротко в детските ръце...

за да те започнат на ново, Живот!

Здравей, Илианка!
Направих си приспособление за кошницата с памет - колелца. Сега не ми тежи, дори подире ми припяват колелетата...
Денят преваля, но пък нека вечерта ти да е топло-празнична!

Стоим. И двамата сме в стаята
и гледаме набухналите
още да валят
със щедростта си облаци.
Аз знам, че ми е даден
да съм отдадена на него,
додето не изпише
последната въздишка моя край.
Когато съм объркана
из свои мисли
и от несигурност тежа,
той ме понася мълчаливо.
Когато той е апатичен
и до циничност мъдър,
му свивам “перките”,
нагъвам го по гънките
и… право в чантата,
при ръкавиците,
да си асоциира с тях,
че хем е нужен вън,
хем вътре може да почака
и да мърмори в коридора,
колкото си иска,
на пъстротата в шалове
(на тях и без това
от нищо им не пука,
дори и в тъмното
се веселят от цветовете).
Стоим и гледаме през сълзите
на пролетния дъжд,
оставил капки по стъклото,
деня, че си отива,
а ние се поглеждаме
през мисълта,
че нас и утре ще ни има.
Щастливи сме, тъй както
сме допрели раменете си –
отвътре той, отвън са моите...
животът ми и аз...

Желая повече усмивки, цветя, внимание, радост за теб и всички жени тук в днешния празник!:)))

Хубав ден ти желая, Виши!
Уважение и обич с цвете от природната градина!
Честит празник! Благодаря ти!

БЪДИ ЩАСТЛИВО ,ЧЕ СИ ПРАКТИЧНО ГО ПРЕДПОЛАГАМ ,АМА ПОНЕ ЗА ПРАЗНИКА ОСТАВИ ТАЗИ КОШНИЦА ЗА МАЛКО НЯКЪДЕ!:)
ПРЕГРЪЩАМ ТЕ С ОБИЧ!:)

Не го отричам, мила, ала не го празнувам този ден. По-рано можех да си позволя да купя цвете, преди търговците да вземат единодушното решение да ме лишат от избора да си избирам цвете, а не подобие в букет. Мъчно ми е за отношението към цветята... Ще сляза да си счупя клонче от подивялата отдавна дюля да замирише в мисълта ми на природа...
Благодаря за пожеланието, Илианка!
Хубав ден ти желая!

Ако не 8-мият ден на март, то поне почивния ден и настъпващата пролет отпразнувай, тъй както ти сама си знаеш.
А аз отново се радвам на хубавите думи излезли от душата ти...
Лек ден и пролетно настроение, Ина!

Благодаря ти, feq!
Пролетта тупти
в гърдите на земята
и в пъпчиците,
скрили в себе си
цветчетата, листата.
От възхитата,
че се изпълва с много птици ,
небето ту се смее слънчево,
ту с капчици дъждовно-палакали
прикапва радостно... :)
Неделя е. Почивен ден за някого.
За мен е само ден,
тъй както всички други,
но с името неделя,
ден за писане на съобщения...
че търся работа.
Настроение за тебе, feq!
И радост от всички,
които те даряват с обичта си!

МОЖЕ И КЛОНЧЕ И ПАК ДА ТИ Е ГОТ!:)

Точице :))).Честит ти Празник и благодаря ,че си пак тук :)))))

Така е, Илианка. Напъпилото клонче стопля повече от яркия надут букет...

Благодаря ти, EL! За кратко съм, но се радвам от възможността да те поздравя... Ако можех щях да ти откъсна най-пъстрите цветя от настроения, изпълнили с крилете си на птици целия простор... Бих ги загърнала с рисувания днешен залез... И бих завързала с искрена приятелска усмивка...
Поздрав! :)

Денят е мой си мисля, а той напуска ме
и гушва се сладко в миналото с други.
Изоставя ме като неверен мой любим...
О, аз до сълзи наговорих се с тишината.

След него друг ще дойде, казваше ми тя
И знаех го от опит, че така е, но боли ме
О, как боли, когато някой си отиде леко
Без да мисли за оставени следи и рани...

Дойдоха после много други дни след него,
Но онзи мой незабравим все още в мен е
Като копие на ксерокс, като спомен блед...
О, аз останах там и в същност вече не живея.

Денят е там,
където се събудя
и винаги започва с мен -
отделям го
от купчината в календара
и той ме следва зорко,
в отвора на прозорчето
върху пиедестал от дни:
наполовина минали,
по-много, безплътно леки,
издъхнали, откъснати
и в другата си половина -
нови и незапочвали,
очакващо натегнали
да дойдат, календарни...
Денят, започнал с мен,
приема хора, птици, облаци,
а аз се срещам с тях, бера букет,
надничам им в очите, дишам,
творя това, което всеки ден оставям...
а всъщност, ние го наричаме живот.

ЖИВОТА не спира да ме учи денем, а нощем в съня ми да повтаря:

Остави го времето за статистиците да си правят отчетите.
Остави ги календарите за астрономите да се ориентирват в безкрая.
Остави ги дните да си летят със слънцето, а нощите - с луната. Те си принадлежат.

Сега чуй любовта в сърцето си накъде те тегли.
Сега чуй надеждата на разума ти за какво крепи те.
Сега чуй вярата в себе си за какво крила ти дава.

Лази, върви, лети, но не спирай по-дълго отколкото да починеш и поемеш дъх.
Отивай напред, ако трябва върни се за малко, но не върви в затворен кръг.
Не се страхувай, няма край. Болка ли изпитваш? То е защото имаш обич. Безразличието убива, но не боли. Не връщай сладко минало и не бленувай безоблачно идно...те опиват, но не хранят. Най- хубавото, най-интересното, най-привлекателното е непознатото, а то още предстои. ЖИВЕЙ!...каза ми ЖИВОТА.
Обичам те, Ина и вярвам в мъдростта на решението ти. Не се страхувай от последиците. Отговорния човек винаги намира начин да помогне на себе си и на другите, а когато не може, Бог го носи на ръце, сама съдбата му праща решението и му показва нов път ил отаря нова врата.

Дали си настроила последните акорди!Да, и най-фините си усети към действителността отвън и към онзи пейзаж на душата,който винаги присъства в поезията ти,защото при теб поезията е съзерцание на картини,нарисувани от теб,с които изразяваш състоянието на душата,моментното,защото в следващия момент усетът е друг.И друг път съм го казвал това!С възхищение!!!

Благодаря ти, Руми!

Мите, ти винаги си ми подкрепа! Благодаря ти, приятелю!

При мен пиленцата вече предчувстват пролетта, а при вас сигурно отдавна вече. Имаме кокиченца, които при вас прецъфтяха вече, но живота продължава макар и с различно темпо навсякъде и нищо не може да спре естественото развитие, дори войната и смъртта на близки хора, дори и след нас пак така ще идва прелестно пролетта, а после лятото. Хубаво е, нали? Тази промяна ни обновява някак. Намирам за жалко, че живеещите в други райони на земята нямат такава голяма промяна в природата през годината и като рече да им е топло, все топло им е, а на онези хорица дето им е студено, все студ си е. Но те не са нещастни, знаеш ли? Това за тях е нормалното.
Щастливи сме, че сме родени на тези географски ширини и промяната ни е естествено присъща. Така по-лесно се справяме с промените в личния ни живот, които понякога идват без да ни питат, а и доста неочаквано и ние трябва да се приспособяваме и то бързо. Не се плаши от неизвестното. То всъщност понякога ни поднася доста приятни изненади. Моля се да ти се случи това сега и знам, че Господ чува молитвите ми. Усмихни се, мила, очаквай радостта и щастието. Те са наблизо.

Здравей, Руми!
Сигурно е така, както казваш, мила, ти си умно момиче... Само не зная колко време човек може да издържи в очакване на неизвестното и всекидневните срещи с обявите дали вместо да обнадеждават не започват да обезверяват... по средата на втория месец...

защото съм минала по този път и то при невероятно жестоки обстоятелства. Казвам ти, вярата е най-важна. Ако тогава имах приятел да ме поддържа и успокоява, сигурно би ми било по-спокойно...не знам.
Но сега като гледам назад си мисля, че не е трябвало да страдам толкова много.... всичко се оправи и дойде на мястото си, но първо трябваше хубаво да се обърка. Винаги става така при мен, май.....болка да има. Но отказвам да я приема вече. Да си търси друг подслон. Аз ще се усмихвам и ще се радвам на каквото дойде без да го наричам болка. Ние сами квалифизираме и определяме нещата като хубави и лоши, а те сами по себе си са празни от съдържание.

Липсваш ни тук!
Липсват и Жени, и Джулия... осиротях...
В новият ти дом нещо не мога да влизам винаги.
Не зная и как се коментира...
Не сме те забравили, мила, няма как!
С обич: Фея

Честита пролет, Феичка!
Не може да не знаеш, да не успееш да се включиш някъде, защото си човек с понятия...
Благодаря, че оценяваш липсата!
Не бих желала да съм в някоя редица от сравнения, особено сред имена от изброените... Причините не са понятни, може би, но пък са разбираеми за мен.
Опитай някога да коментираш в новия ми блог... По-лесно е дори отколкото в Public Republic. Но не бих приела липсата на такъв от теб, като забрава... Решиш ли да пътуваме, се спускам , за да отплуваме във Вселената!
Обичам те и аз! Поздрави! Ина

Ще го направим, Ина, а защо не и като една реална среща... тук на Земята - върти ми се нещо в главата...
Крайно време е...
да се съберем по средата на пътя.
Тук на Земята...
А после Там - във Вселената на мечтите...

Трудно се излиза от анонимност, Юли... По-лесно е да си прикрит зад ник-а. Но аз ти вярвам! И ще те подкрепя! Особено в мечтите...

И от един Букет,
по пътя закъснял...

ЖЕЛАЯ ТИ МНОГО ЗДРАВЕ И ЩАСТИЕ И ДА СЕ ОБАДИШ НЕПРЕМЕННО -ЧАКАМ ТЕ !:)

зад прозореца има природа,
а зад монитора има човек....
зад думите има чувства,
а зад чувствата има мисли
ДА ПАЗИМ МИСЛИТЕ ЧИСТИ,
за да видим с чисти очи
и да почувстваме с чисти сърца
и природата и човека....

(с теб съм и те мисля и се моля
да не те отминава горчивата чаша,
щом иначе не може, но да дойдат бързо
радост, щастие и любовта след това
изобилно и красиво с пролетта.)

Здравей!
По пътя също закъснях...

Пролетта неусетно дойде. Оградила е с малки листенца плета от бодливата тел на крепостничеството, в което сме обречени да съществуваме, за да се храним, за да се храни с нас държавата ни мащеха... Очакването е хубаво нещо, Илианка. Единственото, което се равнява на надеждата по стойност... Аз се надявам някога да мога да последвам своя дух и да се срещнем пак. Поздрав!

Гледам, Руми, там някъде всичко си има. Събуждат се в стъблата сокове, извеждат аромата на земята в цвят, жужат пчели, врабчета пърхат, оцелели след студа... Този, който го няма, е без значение, животът си върви и без измръзнало дърво и несъбудила се птичка... Свят... на каквото дойде.

дойдох в новият ти дом, Ина,
видях, че хубавичко си се настанила,
победих - техниката и те коментирах...

Ура, успях!

Смело момиче си ти! Рано сутрин излизам, късно вечер се връщам... чак сега ти посрещнах пътечката с рими.
Пращам ти поздрав с ето това:
http://www.youtube.com/watch?v=w2cFEHM9yMw&feature=related
Луната е виновна... защото се е скрила в облаци...

В ПОЛУнощ наПОЛОвина е сега...
един самотник свири на пиано,
вълшебна музика и нежна е нощта...

Благодаря ти, Ина!

Заповядай на ново космическо пътешествие!

Благодаря ти за поканата, Фея! Продължавам да стоя зад своите думи-подкрепа на мечтите ти... Но мога само да ти кажа: полети след твоите! На моите прекършиха крилете, а пък без тях очите ослепяха...

когато отвсякъде те сполетяват беди. То е като при буря. Загубваш усета за слънчевост. Но слънцето винаги изгрява.... Хубавите дни са пред теб, не се съмнявай. Вярвай! Не казвай тежки думи. Вселената слуша. Радвай се и на най-малкото, което получаваш и благодари и за единия лъч светлина, който виждаш. На никой не му е идеално.
Не се оплаквай, моля те! Усмихни се, моля те! Ина, всичко сами си го правим, но предпочитаме да обвиняваме другите и обстоятелствата. С тъгата си викаш тъга. Опитай, просто опитай иначе....

Не прозрях в последните си думи оттук оплакване.
А и се радвам на изгревите и на залезите от прозореца ми... единствената възможност да виждам денем слънце.
Благодаря, че съм на работа! Благодаря за възможността да съм затворник в собствената си държава... опс, затворник не, крепостник е по-точно да се каже!
Обичам кризите! Показват ми доколко са възможностите ми... Все повече растат. Фея ме покани на космическо пътешествие... Беля си вика с мен това момиче. Не мисли, че ще предизвикам катаклизми във Вселената - ще тръгна между орбитите на планетите, ще се разбягат астероидите, кометите ще се захапят за опашките... Май се шегувам. Ха, та аз съм можела да предизвиквам на лицето състояние усмивка... Виновна съм. Подхранвам кризата. Не купувам с гласовете си четене. Ама пък все така чета, останала без глас... Къде е, къде е пепелта от изгорените мостове между така наречените виртуални хора? Искам да си посипя главата в този миг и тъй да скрия себе си от последиците на кризата... повсеместната тъга, която умножавам, изписвайки й вежди тук, вместо да я ослепя завинаги... Боже, що тъй се криеш из облаците, оставил цялата вселена на автопилот?! Признанието във вина ще смекчи ли влиянието на самото обвинение, че има обстоятелства, които са извън това, което съм и което е възможно да се помисли, че е "отмяткане" от чувството да я намирам все извън себе си?
Хайдеее, окъснях... накъсяха часовете, оставащи до ставането в 5.00... Поздрав, Руми!

!
*

* Спокойна нощ между слушалките на твоята музика, ddima! *

Честит празник!:)))
Днес си именичка... И ми се иска денят ти да е наситен с мнооооого хубави усещания за теб...:)
Прегръщам те и ти пожелавам прекрасен празник!:)))
С обич...Ася!:)

Благодаря ти, люляков лъч!
Не си ме забравила!
Усещанията си преброих по поздравите на приятелите! В буквичките на "мнооооого"се събраха. Прекрасно е, когато разбереш, че ги има...
Прегръдка и за теб! Ина

не знам защо имаш празник, но какъвто и да е празника пък и без празник ти желая всичко най-хубаво! Другата седмица можем да се видим. Така се радвам. До скоро, мила.

Днес е Цветница при нас, Руми. А аз съм Калина. На онова дърво с червени плодчета съм кръстена, което се среща в песните. Имам имен ден.
Благодаря за пожеланията! И започвам вече да те чакам!
До скоро или както се казва, до тогава, когато... Спокойна нощ!

И никога на патерица!
Много Здраве и Любов!
:)))

Благодаря, Воймир! Простено е на един мислещ и за толкова земни, и за незнайно колко трансгалактически проблеми, да пропусне такава незначителна подробност като цветен празник. Та нали е пролет и всеки ден е по-празничен от предишния - и с повече листа по клоните, и с повече аромат от нацъфтелите овошки, и с повече топлина от слънцето в пръстта...

станаха два празника в един и същи ден, което е малко объркващо...

Воймир, просто празниците са обикновени дни, в които някои хора имат повод да празнуват...

За трети са изпитание.
За четвърти мъчение.
За пети проверка.

Приятен ден!

Да, Воймир, сигурно можем да продължим с определенията какво е празник. С риск да си навлека гнева на аудиторията, която има още навика да влиза в този блог, но не намирам празниците за необходими. Често всичко около тях се изпълва с приповдигната превзетост и лъскава фалшивост. Мен лично празниците ме натъжават. Не знам, може би е по-естествено, тъй както са се събрали групичка приятели, да каже някой... не мислите ли, че денят е подходящ, да речем, за рожден ден?!
Приятна вечер за теб, че то денят почти отмина!

Да не забравяме все пак децата, които имат по-голяма нужда от общи уговорки.
Приятен ден!

Да, приятелю Воймир, прав си!
Преди няколко часа получих изненадващо едно страхотно предложение... Може би е дошло времето, в което да покажа как всички дни могат да са празници, ако влагаш доброто от душата си. Който пее, зло не мисли, е казал мъдрият ни народ. Бих искала да ми пожелаеш успех, защото си късметлия, може ли?!
:)))

Дано и късметът не те забравя, когато е необходимо...
:)))

Ще пея, приятелю! Ще пея! Ще съм това, което най-много съм искала да правя!
Благодаря ти!

излезе късмета и на мен да ми попееш!!!

Ами, ако се размърдаш някога извън голяма София, в моя град има един ресторант "Руски клуб"... Обещавам тогава да пея само за теб :)))
Хубава вечер ти желая, Воймир!

Ще помисля и току-виж съм се размърдал... Благодаря за обещанието, ще проверя изпълнението.

:)))
Всеки влязъл в салона, минава покрай музикалния кът... Ще гледам за един миролюбиво настроен човек с голямо сърце...
:)))

:)))

Ами, ще чакам тогава да ме познаеш по... китарата от аватара :)))
Лека нощ, Воймир!

Лека нощ, Ина!

:)))
Хубав ден, Воймир!!
:)))

:)))
Хубав ден, Ина!!!
:)))

Земята се е спряла сякаш... в захлас поглъща славеева песен. Мълчат и облаците... нанизани в редица върху слънчев лъч. Ослушват се в листата капки дъжд... и напоени с радост се отронват. Небето се подготвя за възкръсване... с криле на гълъби чертае кръст след кръст. Кротка събота тръгва да търси от вятър прегръдка... в пелената зелена разгръща за стъпки и в следата от шум ни увлича...
Ден с настроение ти пожелавам, Воймир! :)

Много хубаво си го казала. Хубави празнични дни ти пожелавам! :)

Светли празници!:)

Христос Воскресе!
Добро и здраве всекиму!

Воистину Воскресе!
Мир в душата ти! Хармония в света ти, Илианка!

Светлина, мир, любов!...

Воистину Воскресе, Ася!
Небето в този миг разкъсва облачната си черупка, за да възкръсне слънцето след пролетния дъжд! Зелените пътеки на дърветата крещят в екстаз "Осанна!" От люляците капе аромат. Измисляме си жажда, а всъщност сме препълнени с желание за пролетен живот... Да, наивно го изричаме така, но е самата истина, която вече е възкръснала...
Поздрав, приятелче! От цъфналите люляци цветът на вечерите е незабравимо нежен! Познаваш го! Дарявам ти усещане такова!

там ,Точице.Исках да ти кажа,споделената ти мелодия диша.Като жива е.Такова едно красиво ми стана....Липсваш...

Когато камбаните развържат мисълта си през езиците.
Когато улиците се замислят за подредените до тях стени.
Когато цъфналите свещи на кестеновите дървета
разсипят своите листа в преплетените ленти на паважа,
а корабите на нощта си натоварят облаци от пристана на залеза,
ти пак ела, с ръка която знае този жест, вратата отвори и влез...
Познатото не се забравя само с "Липсваш"...

Защо не участвуваш в конкурса на блог.бг.
Учудващо е, че най-активно пишещите добра поезия не участвуват.
Защо?
Или се заблуждавам?

А аз се чудех до днес защо всички, които по някаква причина съм нарекла "приятели", публикуват постинги с едно и също заглавие... Нямах идея за какво идва реч. Реших, че е от обич към поезията като такава... "Гарван гарвану око не вади," - се казва в наша мъдрост. Уви, свидетел съм, валидна е само за птичия свят... За творческото ни съсловие, важи по-друга: "Не вади едното око на твореца до теб. По-добре, ако можеш, извади му и двете."
Благодаря ти! Единственият си, който е забелязал, че пиша, а тъй и служа, с думите, на тази си кралица, наречена ПОЕЗИЯ.

http://kleopatrasv.blog.bg/