Бях. Оставих на няколко страници дни. Май цяла година е минала, сезонът есен на предишна и зимата й... и тази зимата си ми е подарила май, почти... Не мисля, за рождени дни. Не са, за да се хвалим с тях. Те просто са началото за период, бележат откъде ще се отмерва 
на този период в отрязъка ни времето... От семенце, попаднало в пръстта случайно, израства стъбълце, листца разтваря, открива, че е в свят. Земята го крепи, небето го полива с дъжд, а слънцето с лъчите го обвива... И стъбълцето... вече е фиданка, с нежни клони, листенцата му са зеленоокотрепкащи... по птица, по пробягал облак, по закачка вятърна... Луната нощем се заслушва в песента, с която то люлее първите си цветове... ТО вече ТЯ е станало... 
в листата й, тъй алено калинено, 
с усмивките, са грейнали децата й... А пък наоколо – гора, с дървета. Някои - голи, високи, други - с клони, вечни, зелени, на трети по стъблата се катерят, драпат с нокти храсти, четвърти, от толкова голямо
са намръщени, все правят плодове, листа, все повече пространство да заемат, да властват над земята, да не никне там трева, и не разбират, 
че така и себе си лишават, 
без поколение остават... Гора. И дървояди в нея. 
Така е, все природа. На всеки му е даден по отрязък... Спасението от тях ли?... Аз знам едно – кората белиш... и до болка или си режеш заболялата ръка с трион. Не винаги се разминаваш със смъртта... Гора. А в нея хора ходят за дърва.
Наричат ги дървари. 
Преди сечаха изборно.
Сега - без ред... А идваха единствено тук влюбени, да впишат в стволовете й на обичта си вечността
и с ножчета изрязваха сърцата си,
в сърцата им, та капките от сок
да съберат завинаги
втвърдено кървавият знак:
с любов - живот... 
Дърветата, дори и да умрат, да отсекат дърварите стеблата им, остават да живеят в своя пън... око за техните, останали в земята корени.
А птица някоя, из клони пренощувала, 
ще отнесе в гнездото си, забравено,
изсъхнало на дръжчицата семенце... 
Оттук нататък го очаква тя -
случайността... в пръстта...
  http://inamayi.blogspot.com/

Тук виждам самия живот,който се ражда,развива,умира,но и хармонията на света,която представяш чрез взаимовръзката и взаимообвързаността на нещата в него.Дълока поезия създаваш!!!

Всяко начало е раждане,
а ние живеем в отрязъци.
От целия отрязък на живота ни
невидимо се спускат,
приличат да са пътища,
но неусетно ги обличаме,
приемаме им формата.
Докато се припомни нов отрязък...
Понякога един завой,
един застанал до стената залез,
отнема светлината ти
от дрехата-отрязък...
и опипом вървиш,
в настъпилата
непрогледна нощ,
докато стигнеш следващия,
нов и светъл свой начален час.
Не си изгубил зрение,
ала мълчанието у теб
е вече в повече...
докато изучаваш грешките
от своите доверия...
Земята е добра планета, Мите.
Пръстта й ще привие
новото ми семенце...

Дали да разбирам ,че си рожзденичка днес ,или така ми се е сторило само?Извини ме ,но днес бях дълбоко приспана за малко ,амо още ми се губят някой неща!
Каквото и да е ,
аз ти желая от все сърце
много щастие и твоето семенце
пръстта да победи ,
то има сили
ще избуй
и красив цвят
ще разцъфти!:)

"Само за малко ще спра..." Ще позабавя крачки, за да вникна по-добре в смисъла на всичко - семенцата, зелените стебла, дърветата и останалите от тях пънове. Но сигурно няма да устоя на слънчевите лъчи, които пробягват по пътечката пред мен... Нямам избор... :)

Добра нощ, мила Илианка!
Не съм рожденичка...
но мисля, че се раждам всеки път,
когато проявявам себе си.
Свободно мога да се заявя,
да изразя безстрашното си отношение,
без да притискам мен отвътре...
Това, което правя, казвам.
То правилното ли е за останалите?!
За тях ли?!... А защо? ...
Родих се в ново място, Илианка,
намерих блог в спокоийствие...
Тук ми е мило, свързано ми е,
но толкова фалшивост изгоря,
пръстта е пълна със зараза...
Кой ще даде събраното добро
та тя да се обеззарази?!

Що ми бъркаш, Лу, отвътре? По първа струна ми пълзиш... "ми"... нестройно ще звуча, изгубих камертона с "ла"... днес слънцето подаде своя първи лъч на победителя от битката с облаците... прие да има слабо място... в локвите... за шапка на изникналия с утрото, забравил се да свърши работата си като такава дъжд...
Пътека, казваш, слънчева, видяла си пред себе си... А аз, аз избор имам ли?! :)

ВСЕ ПАК СИ Е НОВ ВИД РОЖДЕН ДЕН!:)ПОЗДРАВЛЕНИЯТА ОСТАВАТ И ВЪЗМОЖНОСТТА ВИНАГИ ДА СЕ ВРЪЩАШ ТУК КЪДЕТО ТЕ ЧАКАМ ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ!
ДРУГИТЕ НЕ ТИ ТРЯБВАТ!:)

хахха, Inamay вече си имаш първия ПОСЛЕДОВАРЕЛ !
Драго ми е , че съм аз :)

Приятна и изпълнена с топлина вечер )*

Не се забравят първи стъпки...
Не се изтръгвам с корените си...
Тук ще намирам всичките,
които сте останали,
за да ви чета...
тези, моите, истинските.
Завинаги ги уважавам и обичам!
Лека нощ, Илианка!

Вече видях тази радост, Калинко!
Мислех как да преобърна този свят в сайт, за да открия своя в близки... Това, че точно ти си първата, е знак, че съм на правия си път!
На мене по ми е баш от драго! :)
Да пазиш първите си впечатления за чувствата от бъдещата среща... да са в непредсказуемост до точни! ;)
Скрий се от луната, ако ти пречи! Ако седите на кафе или... много поздрави! :)
От мене лека нощ! Не ме вълнуват тринадесети дати в петъци... Спи ми се...

съвпадение, мен също така , ма хич не ме вълнуват 13-те петъци ... даже ако не бях прочела , че днес е точно такъв, нямаше и да разбера, прескачам си ги датите като на Дама , хвърлям камъче и хоп-хоп, на куц крак, кръстоска... до Събота и Неделя, виж тях ги помня !!!
Хубаво е да си направиш едно блогспотместенце,
аз така, като щъркелите, събрах от тук-от там, дето разпилявах кирпич и съчки и накрая гнездо някакво си спретнах, ма по мое си го чувствам и по широко .
Хубаво си се спретнала и ти , мила ми Инамайко, Блогспотна съседко !!!
Слънчев, в пухкавост някаква обвит да е тоя твой Петък !*)

И аз сега от кой реакторен компютър ще те "последвам" в гнездото щърчелево? То няма влизане при теб... алелее, що е музика и цвят, завива ми се свят! Много, по-много, най-, страхотно!!!
Аз съм на куция си крак все още... не бях си начертала право дамата и ми не стигна и за другото краче квадратченце, та се подпирам още в този блог. Но в Блогспот inamay(+)i, намери своя рай. Разбрах за него скоро, от две приятелки-сестричета, art-майсторки... и на инат се справих с входа. А после... зелената ми къща стана. Ще е онази, от мечтата ми за истина от сън...
Постигай си желанията днес с прескачане по часовете му... до помнените Събота с Неделя! Ако не искаш някое да срещаш или пък то, ако те срещна вече, пусни го с вятъра да полети на воля. Взаимност в благодарности ще си получите и ти, и то! Сполай ти! До съседство!*

трябва да тръгвам веднага....като се върна ще коментирам . Много ми хареса ...страхотна си!
до тогава, когато...

И направо не ми се коментира, ще идвам там на гости, когато мога и както вече го правя при други...
Четох те при Воймир, Ина,честити ти всички днешни празници, желая ти кураж и само, само добро!

До тогава, когато... compassion!
Благодаря ти!

Добре ще си дошла и в новата ми къща, Вишничка!
Там има мир. Вратата е отворена и всеки влиза, излиза, без да оставя глас от себе си.
На показ ми е всичко от прозрачност. Поканата е само този линк.
Благодаря ти и хубав ден... с обич, за каквото обичаш!