2. radostinalassa
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. milena6
10. donkatoneva
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Стена. Завидно бяла.
Екран за всеки ден
върху която прожектирам
свой опит да заснемам мен.
Аз, да…в забързана
червена дреха,
с парчета свобода
в ръкавите…
Не мога да се спра,
не мога да застана в кадър…
А имам нужда да съм там,
да гледам себе си
като рисувам…
все пак, рисувам
свой автопортрет…
Анфас, в ръката четка,
събужда моите контури в лист…
В лицето си не виждам мен,
избягала съм пак от този ден.
Но в него ясно си личи
една полулуна от раковина,
две-три мънистени сълзи
в прегръдката на тел –
завършено стои,
върху гърдите, вече колие…
От възлите на пръстите
протягат своите очи спирали
и търсят в раковината онази,
която е от миналото ни
към вечността пътеката…
В саксията до мен
бодливо ме поглежда кактус.
Колко светло е взел!
Днес е с лик на жена…
Как прилича на тази,
която аз търся от дни!
Я погледни!
Ще огледам днес ,
кактуса с огромен интерес
и ще видя през стъкла,
как поникват новите листа
на цвят непознат ,
красив и нетраен,
магнетичен и крилат,
и ще свия платното,
за да се порадва окото,
на този божествен дар
до компютъра ми разцъфтял!:)))
се завързва светлина,
а после пропълзява в нишчици,
през всяко мъничко оченце-пъпка
и личицето му направо грейва...
Наистина е трудно да рисуваш себе си.
Особено, когато дните са различни.
12.02.2009 13:57
амулети от дни,
колиета от форми,
уловени сигнали
през мигове в пръстите,
кактуси, преживели намеса,
лъжи, пак лъжи.
Огледало.
Бял лист.
Нотопис.
Остър връх от слова
не пробяга,
погледна пътечката,
в бръчка,
омекна,
притаи се
най в края
на косъмче в четката
и описа овал,
после кръг,
после друг, но по-ярък...
затвори се шепата,
недовърши следата,
оставила точката...
http://www.btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=225&video_id=9700
Ина, набери букетче кокичета, минзухари и синчец, както неотдавна. Обичам те!...въпреки, че не коментираш при мен. Егото ми си знае мястото....
Не съм забравила къде е вън. Там всеки ден се срещаме с природата, оставила се да живее свой живот сред нас, поне за час.
А егото ти, като всяко, тайничко ще иска, тъй както е от мястото си... Но, ти за обич пишеш, Руми, а аз си плюя в пазвата и гледам да не се замислям... от думи тя се плаши, казват... дано с мълчанието си я предизвикам да ме посети...
А в утрешния ден ще почета отново истината, дето е във виното, направено с любовта на много труд...