Замръзнал фон

от въздух в плоскости

очакващо стои да изтече

в обема над земята.

Очите виждат

в две посоки -

едната си отива,

а в другата дърветата

по-близо пишат стих…

върху колоните

на мост от камък,

като израстват

с повече.

Светло-бяла постеля,

с мои стъпки по нея,

вкоренено мълчи,

а с кристали подканя:

“Полети!

От ръцете си-клони

издялкай криле.

Не рисувай,

размахвай,

рискувай!
Потопи се в зората

от облаци,

в този цвят,

който тя

предпочита за днес

и прехвърля

от другите свои

на осъмнали птици

в очите!
Аз съм тук,

ще те чакаме

с твоите корени!”

"Не рисувай,
размахвай,
рискувай!"
Ако дълго само си рисувала,
ако дълго си размахвала криле,
време е да рискуваш, може би.

Страхотно е това противоречие между покоя и движението.Застиналоста на замръзването се противопоставя на човешкото присъствие,което в случая символизира движението чрез стъпките и стремежа към полет и реализация в един друг свят.А и усещането за свобода,което е във възможността човек да напусне баналното ежедневие и да стане жител на други възвишени светове от облаци,които може и да са илюзии,но човек има нужда от илюзии,защото приземяването е в корените.Страхотна игра на контрастите!!!

Познах тъгата откъм
всичките страни,
поет й бях,
издигнах я до красота
на самота с луна
и утрин с взор
за цвят на изгреви...
Няма по-красива от нея...
стана паметник...
Сега със свобода
ще мина през сърцето си.

Често оставаме завинаги вкоренени със стъпките си, а може да използваме корените си, за да се връщаме, а стъпките, за да вървим и да оставяме следи, да се засилим и да полетим подир мечта, за да я стигнем... Ако не са представите ни и смелостта да тръгнем, все тъй пред себе си ще виждаме една застинала стена от въздух...

Хареса ми!
".......................
Полети!
От ръцете си -клони
издялкай криле
Не рисувай
размахвай
рискувай!
..............."
Благодаря ти !:)

Аз искам да ти благодаря оттук, Илианка! За всичко, което си и за всичко, което направи за мен!
Лек ден! :)

Ти си чудесен човек и дано всичко е наред!
Целувам те с обич!:)

достатъчно е да сме жадни... за небе

Човек остава себе си в себе си.Ако не го нарисува открито,ще го рисува в съзнанието си,изливайки всяка своя минута.
Дано да е добър денят ти откъм новини!
Прегръщам те!

С надеждата все си обявяваме среща, стремим се да се радваме взаимно на подкрепата и ако се окаже, че сме очаквали напразно, си обявяваме отново среща, а междувременно се радваме на всичко живо, Илианка!

Все пия, пия синьо, облачно, залязващо и утринно, и нощно лунно-звездно... и все съм жадна, Марта...

Благодаря, Женя!

Имаме и крила, и корени...
Инка, но ти винаги си в полет..., с поетичността си, с ефирността си...
На мен ми е полетно сега...:)
Благодаря ти за прекрасния стих...
Винаги се чувствам по необикновен начин, като те чета...

Имаме, Ася, имаме криле от мисъл и винаги след полет я вдълбаваме в земята, за да ни пази от погрешността да полетим без да сме готови...
А аз... аз съм жив човек с мисъл... както всички живи хора...
А ти, бъди добра... това за всичко стига!