Усмивка-маска

върху пръчка

от карнавал

на зимна суета

за пролетна утеха

ръката ми държи,

разделя мен през нея

от срещания друг…

пропуска тънка

струйка дъх

да оживи парче дърво,

откъснато

от приказна поляна,

забравила да диша

под дъбовия пух

на есента от шума,

с въздишки

от кокичета,

тъй късо бели

и зеленобоси

под тишина,

загърляна от вятър,

в короните

на брястовете,

шумно дишащ,

за да запази тях…

с очи единствено

ги гали,

а с пръстите

си пали

жълти,

сини минзухари.

Пътеките ухаят

на възраждане,

пропуква слънчев лъч

под сънна съчка.

Настръхнало дърво

развява клони

на опашка,

едва закача

с нокът

нишка в моя

топло-вишнев шал,

невярващо

в присъствието ми,

на този

слънчев карнавал…

усмивка-маска

върху пръчка

разпознало…

http://www.youtube.com/watch?v=eq0EWNuR1H8

:)

Благодаря ти!

http://www.youtube.com/watch?v=enNE2oSTCKs

:)

http://www.youtube.com/watch?v=o5P4srH5__E
Не подозираш колко хора са се замислили, колко хора са направили нещо и са променили живота си след прочитането на стих, на строфа, на дума от тебе на място казана... не знаеш, но усмихни се...неведоми са пътищата Божии.... дано чуеш днес добрата дума, която ти трябва, за да започнеш.... промяата, от която се нуждаеш.

Чудесен стих..., нека пътеките са осеяни с възраждане!
Поздрави!

Прекрасен избор!
:)))

Усмивката, като такава между нас, все повече е маска, Руми, прикрива раните от нашето жестоко битие. Усмивка-маска се рисува, за да пасне на точното лице, ако си майстор на души. Усмивката от маска може да прикрие белезите, да се стопи от дума-ласка, да се спои на болката с ръба и да изпълни липсващото от усмивка място... А пръчката от маската... Тя е дърво и бързо ще изгние, така ще се разпадне спомена за времето на карнавал и маска... ще натори и мястото за семената на промяната...
Лека вечер, мила! Отворена съм за добро и всяка пълна с него дума!

Воймир, радвам се, че съм "ударила" на "гонга" правилното място и неговият звук е допринесъл за духовна наслада в тежкото и шеметно от бързането ежедневие!

:)))

Благодаря, че си се спряла в моя стих и че си повървяла по пътеката, която води към възраждане... и като пролет, и като желание за смисъл, и като нещото, което ще превърне маската в усилие... от мускулите на едно лице да се роди наистина усмивка!
Поздрав! :)

Сега маските са на мода при мен. Знаеш:)

Знам, че още от древността се ползват маски, за цели всякакви, предимно карнавални и за освобождаване на нерешителност или за скриване на истинност... но за тяхното усещане върху лицата се сещат май, единствено поетите, да питат що е тъй, да търсят свободата си под тях, а после нощем да изписват в стиховете разговорите си с образа, приел лика им от деня...
Поздрав от моята маска за твоята! Знаеш :)

Явно пролетно и карнавално е настроението,щом търсиш признаците на пролет.Маските обикновено прикриват истинската същност,но понякога са по-истински и от истината.Така че да бъде усмивката,въпреки всичко,защото тя може да не означава непременно веселост,а съпротива срещу несгодите.Нали знаеш,зависи от ъгъла.И от мен усмивка-маска върху пръчка...

днес нямаше ,сняг , и вчера също въпреки прогнозите за времето!Та ти си го прогонила скъпа с този пролетен стих!:)
Много свежо !:)

Чета го вече няколко пъти и се усмихвам:)Знам,че и моето букетче е някъдетам,дарено ми от теб.Сигурна съм,че чуваш,разпознаваш думите му в аромата на разпръснатите мисли.
Обичам те,Ина и те прегръщам!

Можем много да говорим за маските, а и литературата току ни поднесе поредната си поетична маска за скриване на същност, болка, нежелание за споделяне отпечатъка трудно битие или на още прясна рана от забрава. Зимата често си играе с нас на карнавал - рисува слънце, слага маски от първоцветя и вдъхва на земята веселост с по-топъл вятър... Пробужда ни желание... и ни оставя после в замисленост... тъй както маските от всеки карнавал... Поздрав, Мите! :)

Вчера нямаше, Илианка... използваше ни за участници в устроената церемония на карнавално топло шествие... Магията на моя стих се свърши... всяко чудо най-много три дни... Днес пак е зима и вали снегоподобие... върху ръката пада сняг, а пък земята си остава кална...

Аромат от нарисуван с думите на ужпоет букет... безсмислица от мои думи, но се усеща пролет, от гъдела на буквичките, пълни с топла влага, събрала се върху обратната страна на маската-усмивка... от устните ми, докато наричали за тебе пожелание в словесния букет... Поздрав, Женя!