Из прегорелите от зимен студ треви
червените коси на залезния вятър
люлеят пламъци на сухи свещи.

Загледан в своята проекция,

пресечени следи от мисли 
на двойка кръгли облаци,  

върхът в една топола

скоро ще заспи.
В премигванията на двете точки
между минути наобратно

и прави часове

в стъклото на часовник,

долавям шум от думи

на будни мои нощи.
Прозорецът разглежда от високо
как се прибира този ден.
По керемидите на къщи
брои целувки от последните лъчи
и ниже с тях вечерна броеница,
завърнали се за съня си гълъби.

От уморените витрини

разбудената светлина на лампи

изпълва улицата с привечер.

Полека стига първата тераса,

прекрачва и плисва изведнъж

обема си във стаята.

От пода се въздига масата,

олтар за жертвовсекидневие,

подрежда в поглед чаша за кафе

с изстинали следи

от пътища на глътки…

В сълзици алени, зрънца от нар,

съдбата ми разчита линиите избор…

невзрачна подвързия Дебелянов

и нишката-следа,
която свързва моята душа с екрана... 
и неизпращаните ми писма, 
последвали една покана 
да допиша стихове…

не веднъж ги изхвърлям в кошчето и аз,скривайки дори от себе си потоците на мисли.
С добро да ти се усмихне денят,Инче!

Благодаря! И на теб да се усмихне, Жени!

да има неизпратени пред прекелено много напразно изпратени...

Често ставаме затворници или роби на събствените си думи.
Мълчанието е двулико: често ни дава свобода,..... но може и да ни върже с невидими въжета. Забелязала ли си, че помним повече неизпратените писма...и мислим по-дълго за онзи, който не пише...

Вчера го прочетох и се чудех ,как мога да коментирам това което си изляла в него!
Силно чувствителна душа носиш мила Калина!Много
чувства бушуват в нея!Сега тъгата като ,че ли е взела връх ,но нодявам се за кратко!:)
Оставям с прозореца ,който брой целувките по покрива от последните лъчи и ти пожелавам ,утре той да посрещне пръв красивата усмивка на Слънцето и да я пренесе цялата в твоята душа!Нека ие слънчево!:)

Неизпратено, неизречено, недокоснато, неизпято...понякога е по-добре да довършим, въпреки "очаквания" резултат, защото може да е съвсем различен! А понякога пък обратното е по-доброто решение...Зависи от идеята!
Благодаря, прекрасен стих отново и лек ден!:)

vmir - Да, така е...
compassion - Да, странно е... мислим повече за онзи, който не пише...
iliada1 - Надявам се, Илианка! Нека и на теб да ти е слънчево!
vishnichka - Добра идея, Вишничка! Лек ден!

Не искам да оставя неизпратено топлото чувство,което храня към теб!:)))))))))
Прегръщам те и в този ден,Инче!:)))))))))

Знаеш, че съм с вас в мислите си и ви пращам от силата си. Всички писма да не дойдат, обичта пак ще я почувстваш.

И се ядосвам на забързаното време!

ОТ МОИТЕ ПИСМА ИЗПРАТЕНИ
НЕ СЕ ЗАВЪРНА ОТГОВОР
НЕ СЕ ПРОЧЕТОХА, НЕ СЕ ПРИЕХА
ИЗГУБИХА СЕ НЯКЪДЕ, А БЯХА ЧАКАНИ...

Поздравления за стихът... трогна ме... и благодаря!

Дали от слънцето, което вече вика с птичи гласове на пролетта дъха или от топлото ти чувство, долетяло с мисълта от толкова далече някъде, но имам цветове с наченки настроение.... Благодаря ти, Жени! С едно букетче сини минзухари, откъснати от платото до манастира "Св. св. Петър и Павел" край гр. Лясковец днес в ранния следобед! Наричам ги за теб! Прегръдка! :)

Не беше страх, Руми... по-точно беше страх от безисходица... когато нямаш никаква представа как ще бъде утре, не виждаш мисълта на смисъла, а само път в мъгла и направлението УТРЕ...
Помолих се в един скромен параклис... днес. Може би беше твърде нескопосно, но беше искрено и мое с благодарността, че днес ни има, ходим, движим се, виждаме първите цветя... Слънцето е запалило минзухарените свеши по полянките. На Женя "подарих" сините... за теб са огънчетата на жълтите... запазили са се под пласт дебела шума на зимата от ледения студ, сега трептят и се люлеят, греят! Поздрав са за теб! Набрах ги в обедната почивка от една местност край Търново, Ксилифор се нарича, точно под известното с.Арбанаси... Красиво беше, топло, тихо, живо... Изпращам ти го това наше кътче... Дишай тази вечер с него леко! :)

Била съм там,Инче!:))))Отдавна беше,много отдавна и някога ще ти разкажа спомена,защото е ценен за моето вътрешно аз:)Така хубаво е да се върна там,отново с тебе!А букетчето ти....то не ще увяхне,в сърцето ми!!!
Много,много те прегръщам!!!:)))))/сега, и до някога,когато ще можем до насита да побъбрим без пречките на разстоянието!:)/

Здравей, мила Тина!
Хубаво е, че си се отбила. Радостно е... и на умората у мен й става топло даже! А по лицето паяжинки-бръчици пролазват до един от най-желаните за всички хора изрази - усмивката от устните, а също и в очите! Благодаря ти за мъдростта от твоя стих! Все не достига времето и от това започва страх, отчаяние, нежелание да се опиташ да побързаш... все не успяваш за никъде, обезверяваш се... И тъй, оплетен в мисли, изпускаш времето и то като хвърчило литва някъде нагоре и напред, и на посоките около тебе в кръг... завива ти се свят и... Имаш и приятели... Подават ти ръка, извеждат те полека... небето се отваря от най-високата скала, а пътищата са като драскулки и мърдащи се точки са колите... Пътеката пулсира в твойте стъпки... край нея светва плахо-бяло мъничка кокичена камбанка... и после друга, трета, още... по цялата полянка са поникнали камбанки... дзън, дзън от тишина дочуваш най-отвътре в себе си... За теб останаха кокичетата, Тина... Надничат ококорено от чашата до мен, разчитат за кого са поздрав! Лека вечер! :)

Има дъх манастирската тишина там, Жени, мирише на дърво, на дом, на свещи, на мушкато, на векове в стените... А щом излезеш на скалите чувстваш волност, погледът ти диша...
Ще си спомняме, непременно ще отидем да си спомняме на място! До някога! :)))

Поздрав за всички красиво въздишащи по несбъднатото:

http://www.youtube.com/watch?v=pyx2n_p9OZ8

Успешен ден! :)

Добро утро, Воймир!

Благодаря! Навярно и другите, с въздишката на този ден ще изрекат на ум, през мисъл, своето благодаря за твоя поздрав!
Изпращам ти най-любимата си песен на Барбра...

http://www.youtube.com/watch?v=emuVLVylBiA

Успех и лекота на извалял се облак! :)

Само още едно нещо като отговор:

http://www.youtube.com/watch?v=19mDVt6q6Vg

:)

Там... в облаците, Воймир,
там всичко пише...
Нарисувани са нашите дворци,
пътуват кораби с мечти,
звездите слизат да танцуват валс,
луната пък е златокоса дива,
плете с лъчи рибарски мрежи,
за да улавя в тях най-силните желания,
които населяват нас, когато
в нощите ни грабват сънища...

:)

http://www.youtube.com/watch?v=nUKTufVSZr0
Да не забравяме: живота е кръговрат.
Хайде, засмей се! ДНЕС е хубав....
цветленцата ухаят във вазичката....нежност, красота
Остави утрето да се грижи за себе си.
Поздрав, Руми

Тъмнина от зимни нощи,
заседнала из храсти,
в хралупи на дървета,
в гърла на пещери
и гледа с пълните очи
на страх...
в душата се протяга
и заешки се впуска
да избяга...
до слънчевия хълм,
до нежните ушички
на кокиче,
което да приспи,
да спре дъха
да се страхува,
от слънчевото цветове
за отън да си вземе
и да запали пъстър смях
в тревите,
леда в реките да събуди,
да завърти
на мелницата колелото
и кръговратно
да се следват
ден и нощ без страх...
Усмивка!
Прекрасен цветен люлчен клип си ми избрала!
Благодаря ти, мила Руми!

Погледът ти прониква навсякъде,до всеки детайл,до всяка подробност,до всеки предмет и неговия признак,дори до премигванията на двете точки.Кой друг може да ги забележи,но най-важното,че умееш чрез детайла,предмета,състоянието му,обстановката да внушиш атмосфера,настроение.Това еТВОЯТА ПОЕЗИЯ!Любимата ми поезия!

Благодаря ти, приятелю!