Откакто слънцето отпусна чело по зимния си кратък път изгубих залеза... Дърветата изсипаха докрай от багрите, но не предадоха в небето своя цвят, едва покриха с длани сълзите на треви до шипковия храст. А той разпери остро пръсти да къса светлина и да дели на вятъра заплетените цветни мисли, да ги прошепва после на комините, а те на мен, в съня ми нощем... как да намирам сутрин цвят от тях и не забравям залеза,  щом видя изгрев да влиза плахо в кораб-облак,
с посока от рисувани платна
по спомени
за цветни вечери
от моето докосване
до знаците на лято...

Прекрасно е!

Благодаря!

Промяна бил видял вятъра
Подшушна облак дъждовен
Следи от неосъщественото и
Отпечатък от времето взел

Вятърничав, не вярвам му вече
Колко пъти се раждам и плача
Любов ли, болка само довя ми
Вятър е, а обещава ми вечност.

Вятър работа, compassion,
си е и работата вятърна...
Да знаеш само откога ме лъже...
"Чуй ме сега, каква мелодия ти нося, а?!
Фонтанен празник от карнавал на Рим...
Сложи си маска на поет, излез на сцена,
ще плаче публиката,
ще се усмихва и под маските!"...
Не вятър, ами шут-сатир, ти казвам...
Наслушах се... А как умело шепне,
откраднал от дъжда целувки, сълзи,
слух гали, устните гори с горещи пръсти,
дочути мисли ти вдълбава… до забрава.
Обича да предрича... ама все бърза...
Вятър е… роден е от въздишка,
от любовта на сили и затова така обича,
вярва на предания и е готов
да ти изтръгне вярата в любов,
като желание…
Не му се сърдя, знаеш ли…
Подслушвам тишината вече, чакам знак
да шавне и да го послушам пак…
да ме излъже,
как някъде под покрив, в стая,
дочул е някой да ме споменава в своя сън…
Лека нощ, мила Руми!
Спокоен да е твоя сън!

Моля те, приеми този поздрав:

http://www.youtube.com/watch?v=2mTLO2F_ERY

Приятен уикенд! :)

Тъй сам съм... Сам сред всички.
Тях виждам, те - усещат мен.
Ръце докосвам... толкова са търсещи,
в косите вдъхвам лек парфюм.
От самота немирен ставам,
изпълвам се със яд и хвърлям,
каквото и да е... с надежда само -
дано да ме приеме някой...
Не, не, не... Ще ги изплаша,
ще стана зъл, ще късам от дървета шума,
ще... не, не, не... няма да съм...
Сам съм... А мога толкоз много да им дам.
Не ме оставяйте да бъда сам!!!

Благодаря, Воймир!
Приятен неработен ден за теб! :)

Поздрав за компанията:

http://www.youtube.com/watch?v=vvmuHPmE8Bk&feature=related

:)

За съжаление, изгубиха се "гласовете" от компютъра, замлъкна музиката и от клиповете. Добре, че някак си се изхитрих да включвам плеъра, та гледах клипа, като слушах "Woman of Irland"... Дано музиката да е същата и в клипчето, което си харесах, за да изкажа моето благодаря на твоя поздрав!

http://www.youtube.com/watch?v=TdrjOTD3bk0&feature=related

Спокойствие желая! :)

:)

:)

Не е страшно да изгубиш залеза,когато откриеш изгрева и това да ти напомни летните вечери,които са красиви,защото именно красотата им е мотивът да си ги спомниш.Като в приказка сливаш мислите си със съня и предметите оживяват до осезаемост,за да ти помогнат в откриването на цвета на спомена,защото при теб всеки спомен е цвят.Страхотна си!

Здравей, Мите! Не мога да сравня залезите с изгревите...толкова са ми пълни, зрели, наситени, преляли... Вярно е, че виждам изгревите само в цветовете на небето откъм моята страна, която е влюбена в залезите и затова те ми изглеждат като незрели пъпки, плахи, пулс влюбена мисъл... Не могат очите ми без слънцето и тази красота, която се създава привечер... А толкова е кратко то сега, през зимата, поглъща го почти от обеда на блока козирката, а после и гората... Размахва облаци, с които вика: "Помощ! Отвличат ме! Ще ме изпият! Ще изгорят напразно цветовете ми от този сив, кубичен блок, ще ме разкъсат жадните за обичта на пролет клони на акации..." И после дълго се извиват пушеци, пътуват като бавно натоварени с тъгата на света Ноеви кораби... докато останат само пушек от комина на ТЕЦ-а... и тъмнината ги погълне в своята сферична рамка на окръгленост, която следва тази на земята... Обичам залезите, Мите, даже и тъмно цветните...
Благодаря ти, че ме посещаваш и тук, и в Стиховете! Усмивка за теб, приятелю! :)