По капките,
които стопли вятъра,
докато бяха още
було сняг,
се стече слънцето
в голяма, пълна локва
и в лъч на ручейче
изтече по следите
на отминалия ден...

Но него не намери.

Ръцете ми

го бяха взели

и с мои мисли

изваяха го

в празен съд.

Сега използвам

празното отвътре

да пълня в него

почналия ден.

:)))поздрави

И твоят нека е така изпълнен!
:)))

Сняг, студ, страх,
това беше вчера.
замръзнала сълза
попарена младост

Слънце и усмивка
Греят сега във теб.
Дишай, дишай дете
Днес, денят е твой.

Дойде с надежда
с ръката на вятър
молитвено свято
обещание за утре.

Една невидима ръка
отвътре стяга, души,
опитва да руши
опората, върху която
аз стоя, а тя
нарича се живот...
и върху него –
този крехък, малък,
все още искащ
да узнава още... друг.
Ръка, с обвивка страх,
следи от мрежата оставя,
улавя всяка крехка мисъл
за надежда
и вярата ми взема
от зародиша,
от вятъра и свободата
ме отделя...
Къде си, боже,
в кой си свят?
В кой храм
молитвите си да отдам?!

Голяма тема захващаш.За смисъла.Аз все по-често си задавам този въпрос и губя оптимизма си.Има ли смисъл всичко,живота,който е преходен и какво като сме живяли,има ли смисъл и Вселената,щом и тя се оказва преходна?!И не наливаме ли от пусто в празно?!Ако ти си намерила смисъла,намерила си и мъдростта.

в гърненцето наслагвай сила,
вярата недей оставя вън,
ти себе си вгради в олтара
кураж да си на гледащите те отвън!
С обич!!!

Има смисъл и аз не съм го намерила, защото той е заложен в системата на Вселената. Отдавна не мисля, като влагам точността от многото науки. Вярвам, знам, че те са оставили онези невидими пътеки, които са помежду мозъчните гънки, между мембраните на клетките и правят връзки помежду си, и тъй задвижват заложената логика, но като я държат в междуклетъчното пространство, за да не би да сбърка, ако влезе в рамката на някоя от клетките... В местата, за които казваме, че са преходни, се говори с лека насмешка... преходна възраст, преходен период... време, в което преминаваш от едно по-низше състояние в друго, на по-високо ниво, като оставяш зад себе си онези ненужности от вещи или мислене... или самото тяло... а пречистената част продължава... Ако Вселената е преходна, ще следва по-добра от нея, да?! Има смисъл да се види, пък от когото и ще да е, все ще остави своя част за логика помежду следващи, по-висши клетки...
Мите, знам, че могат да погледнат на моите разсъждения откъм налудничавата им страна. Нека да е така. Но аз вярвам в бъдещето и във словото. А значи и в смисъла...
Поздрав, приятелю!

От обичта на своите приятели
ще вземам стръкчетата сила.
С тях ще сваря отвара за вяра
и с глътките от нея
ще се превърна на този олтар,
който да се вижда от цялата Вселена
пред който погледите в нужда
да намират на куража вярата за сила...
Благодаря ти, Жени! Бъди все тъй до мен!

Живота крехък да вземе
С ръкавица опитва леко.
Не гледай, не вярвай дори
На очите си дори не вярвай.

Сън ли вместо теб живее?
Страхът намята перелина.
На черна смърт се прави.
Не плачи, сън не оживява.

В храм? Навътре погледни.
Мир и благодарност намери.
Повярвай , Той всичко може.
Живот е дал, за да го запази.

Сънят от незаспивалите ми,
самотни нощи,
когато себе си дори
не съм откривала,
защото сенките съмнение
са сплитали с косите си
превръзка за очи
и са ме криели да се не видя...
излязъл през деня на лов е,
за мен, да съм отново жертва.
Да, може би с ръката на страха
да изкривяват светлината в плач
и вярата да се превръща
в свещ от нейни сълзи,
да вкорени и нея в тъмно,
да ме прокуди да не съм.
Вратата на душата ми
стои отворена,
но Той на входа й стои
и пали днес свещта
от сълзите на светлината...

Страхът да ловува, нека.
Дори децата се не дават
На стария страх жертва
Да станат и да плачат, не.

Бягат и се смеят разбрали
Мама е тук, няма страшно.
А кураж събират майките
бършат скришом сълзите.

Прекръстват се, смирени
свещичка палят за здраве:
Боже, вземи мене старата!
Дете пожали, да живее...

И пак е днес.
Откакто съд
изваях си от вчера,
използвам състоянието
на празното му
и пълня него с днес.
Страхът не слагам,
за него съм приложила една
голяма цедка с менгеме,
уловка е, за да не се провре
в това, което е останало
от вчера в днес.
Разглеждам го без страх.
Безцветно е, като неяснота.
Но само две деления
от "вчера" е събрало.
Днес ще изсипя първо
малко сиво, каквото е отвън.
Какво пък,
моят най-добър приятел казва,
че сивото е най-добрия цвят за фон,
по който се рисува с пъстри цветове!
Добро утро, Руми!
Добро утро, днешен ден!

Разбираш ли, Ина? И аз разбирам. Прави каквото ще правиш днес. Вчера вече е късно, а утре е рано....
Лека нощ, мила! Добре е сивото за фон, така е....
Нарисувай го новото днес в прекрасно
зелено за здраве и живот, пък другите цветове избери ги по вкус, все ще прилягат...живота е многообразен.

Слънчев ден нощта отми и по небето сянката от облак даже не остави. Светло е в душите на дърветата. Деца на остарели птици кръжат високо в радостта живот. Събуденият звук на дървената флейта описва весели дъги от трели. Животът шарено довечера ще пее в гайда под пръстите на младост от страната на изгряващото слънце. Родопа пък ще срещне Странджа, Банско, Добруджа у нас в най-пъстра песен!!! С многообразие от цветове застлах и пода!
Добър ден, Руми! Днес дойде!

такъв един ден е винаги само в представите ми...
а защо България тук все грозна ми показват в новините... защо новините по навик винаги са лоши, ...за да се вредят в ТВ... а хубавите неща защо не казват...все криза, безработица, протести, глад, болести, война, убити.... гледаме... затова обичам поезия... някъде в красивото да се зарея, някъде, където даже планините се срещат...

Руми, а този ден, за който ти разказах, е най-обикновен. Събуждане, кафе, чай мента, домашна баница (с по-малко сирене за икономия), млади хора, музика, дървената флейта се засмива под пръстите на добруджанец, закъсал посреднощ на стоп край нашия град... обаждане да чакаме довечера българска гайда, на която свири мил японец, стар наш познайник, дошъл в Пловдив да изучава този инструмент (завършил в своята страна музикология и струнни барокови инструменти), един родопчанин, работещ като реставратор в Германия... Срещаме се, в бедността си и не хленчим. Ще им направя баница с праз. Ще пеем скранджански, родопски песни... "Пуста младост, мале, пуста младост..." - много я обичам... не зная как ще се получи на три гласа и с гайда, но ще е тъжна радост... аз с песните изплаквам що се е събрало в мен от болното на този днешен свят, в който живеем и хем душата пее, хем очите се прочистват за онези цветове, които губим постоянно от безцветните си мисли...

да плача ли? Реших да си пусна СД. Мария ми го донесе от България това лято. На него най-хубаво си плача, боли ме, боли и после ми е някак по-леко, решила, че скоро ще си дойда в България.

http://www.youtube.com/watch?v=egHZgwZ7Zfs

http://www.youtube.com/watch?v=0LPRJMEYhtw&feature=related

Не, не... недей да плачеш, а си ела... скоро! И като дойдеш, ей го де е Плевен... на хвърлей място е от Търново! Обещавам, че ще ти изпея поне "Душа"... другите няма да ги споменавам!
... Боли, боли, а после ти става леко...
Лека нощ ли следва?!
До тогава, когато... Руми!

изплети дантели из ноща и разпилей ги в утрото отново,за да е с мириса на топла мисъл:)
лека нощ,Инче!:)

Лека нощ, Жени!
Утрото ще се усети колко ли нощта е плела по обръча на светлата дантела, когато дискът ален се покаже и поиска своята изплетена дантелена корона, за да започне новата аудиенция при своя най-върховен бог деня...

Лека нощ.