Върви, наметнала
косите си
с едва изплетения
снежен шал,
по тихите си улици
почуква в стъпки
и търси ключ за тях,
да чуе тази музика,
която я преследва
да е вечер…
Китара се пресяга
с твойта длан,
докосва бялата душа
в разплакана виола
и утешава въздуха
с букет от ноти.
А с пръстчета арпежи аз
рисувам силует
в ръба на струна,
запазвам образа ти,
за времето,
когато ще си
тази мисъл -
отключената музика
от стъпките…

Музика и светлина има в стиховете ти и снегът е виновен, в онзи добър смисъл!
Впечатляващ стих, благодаря ти! Рисуваш силуети и образи, красиво е...
Започва нова седмица и изненадите ни очакват! Нека са приятни, с повече усмивки :)
Светъл и топъл ден, Ина!

Точно... музика и сняг... Слушах една прекрасна мелодия за китара и виола, а навън тъкмо започваше да вали. И се намери образът на моята представа...
Свърши се с еуфорията и празничната врява отшумя. Започнаха днес делниците, дето правят коловозите, в които ние най-добре вървим... не мислим много. Понякога тъй задълбаваме, че отстрани не виждаме какво е, освен самите коловози... дано не стигаме чак пък дотам:))) И да намираме по-честичко да ходим и встрани от делничните пътища, по някоя закътана пътечка, да си намираме там изненадите, приятните, за да се върнем в пътя с шепичка усмивки!
Приятен ден за тебе, Тина!

http://www.youtube.com/watch?v=67xr_KKPTHE
http://www.youtube.com/watch?v=lZwI5wXU1z4&feature=related

красива музика...далечно ме докосва...дантелен зимен шал срещнал милувката на мисли....разцъфва със усмивка на невен..усещания подали си през разстояния ръката,за да разкажат дните си в музика.

Благодаря ти, Руми!
Опитвах се да открия вариант на клип с мелодията, която слушах в онази снежна вечер и която описах с моя стих, но... не срещнах... Опитай да я откриеш тук:
http://profil.neogen.bg/iorinka

Хубаво си го казала, Жени... дантелен зимен шал... разцъфва с усмивка на невен... а дните си... разказваме през музика...

Ти ми напомняш на Юлия Кръстева. Ако класическият език се базира на ценности като ред, единство, яснота, йерархия и стабилност, езика на Кръстева е език на излишеството, на отказа от правила и авторитети, на динамиката. Тя ни подтиква да си представим първоизворите си на говорещи същества, свързани също така с тялото и чувствата ни. Обратно на хората, които са загубили връзката със себе си, чужди са на чувствата и тялото си, които говорят само езика на културата на потреблението и показността. Но малко повече прозрачност и разбираемост на изказа ти Калина, би присъединил повече хора към твоето творчество с разбирането му, а сега някои четат и си отиват нищо не разбрали от посланието ти. Аз се изключвам, защото съм упорито магаре и чета докато разбера ( по своему) стига да имам достатъчно време. Ина, обичам да ти отговарям в стих, но не съм винаги в състояние. Сега дойде тихата вода по течащата река след преминаването на шумната празнична....

А може би трябва да сме повече тези, които изоставяме потребителското мислене и се отправяме към групата на „посветените”, на „бунтуващите” се срещу повтарянето на клишета... преразглеждане на вътрешния ни живот, с което започва и задаването на въпроси... Искам „да не се подчинявам на съществуванието, на неговото потисничество”...
И да знаеш, че тъй както често се противя, "упорствам" срещу рамките и правилата, тъй упорито чета до пълното разбиране и на въпросите, които неминуемо задавам след разбраното...
А сега и аз съм в тихата вода... умислено се нося по течението...

Калинче,невероятна си!Много е красив този образ на нощта от музика и на музиката в нощта.Защото точно това си изобразила.Върви нощта в своето си пространство от улици,съпътствана от своите си звуци,от своята си музика, музиката е усетена като нощ - с нейния покой,но е израз и на бялата душа,риданието,нечий образ,загатнат от музиката на стъпките,които е оставил във времето.Страхотно!Повече от удоволствие е да те чете човек!!!

Тя пак е някъде отвън,
в замръзналите кичури
от ледени висулки страда,
затворена, беззвучна част
от музиката на душа,
вода небесна
от земната ни жажда...
Залутаната тъмнина се блъска
в затвора на заглъхналите съвести,
приспани от нехаещи прозорци.
Поглъщат си импулсите на пулса,
намират се все в дирята
от струнни образи.
Знам, там съм някъде
без капката на клетка,
а ти си взрив от мисъл
и се предаваш в крайност...
---------
Лека вечер, Мите!

мислех, че ще заклеймиш делението на „посветените”, на „бунтуващите” се, но
за съжаление не ме разбра, може би защото цитирах други хора. Нищо, и утре е ден.

Проследих всичко налично написано на езиците, които ползвам и отговорих така, както разбрах. Не смятам, че бих могла да заклеймя подобно мислене... И съм опитвала да пиша по онзи начин, който ще ми доведе повече читатели, но не мога, не е мой.