А искам... и все така не знам... кои мълчания да предпочитам? Дали от тези, 
изписани в небе 
с иглички в ъгълчета  на кристалчета от сняг? Или по сенките на облаци
в препратени, преписани писма,
които да четат прозорците на Коледа в нощта през отразените 
в искри на огън букви? Различност от разсъмване тупти във слепоочие. Под нощна дреха спи душа в обвивката на инструмент. Желае още в сън. По кръгове минути капки тъмнина се стичат и пропълзяват под вратата на деня. Отворени сълзи разхвърлят граници, събират мисълта в поезия и носят в шепа белези разкъсана мъгла от образ на хармония...
А искам... и все така не знам...
в мълчания ли спи живота?.

Май на този въпрос човек цял живот отговаря.Кои мълчания да предпочете.А дали спи в мълчание животът,ти сама си го казала,че когато сълзите напират и преминат отредените им граници,намират своя поетичен израз.Ако това е мълчание,значи и поезията е мълчание,но поезията е мълчание,ако не казва нищо.Твоята поезия казва много,даже и неподозираното!!!

Мълчание, а казва...
и този път разкри
как от една душа
си тръгва радостта,
а в нея ще посипе
огъня ноктюрно
и бавно ще гори,
ще се извиват
пламъците в синьо...
В дима ще се изпишат
нотите поезия
и ще достигнат
до мълчание,
което после
някому ще казва...

Приличаш ми… на мен. По чакане. Да си разбрана. Мъничко.
Приличаш ми… на мен. Все още не разбираш колко си разбрана. Повече, но е от малко хора. И във всичките въпроси, с които питаш, сама си отговаряш. Но когато питаме, обикновено сме в очакване да чуем отговор и затова не сме настроени да виждаме, това което носят нашите въпроси. Понякога някой от поискалите да ме разберат, ми посочва мястото, където съм си дала отговор с въпрос. Понякога след време аз го виждам… Не мисля, че съм се разбрала. Не мисля все още и да се разбирам. Защото мисля, че имам още живот, в който все повече да питам. Или да изследвам мълчаливо погледи отвътре. И да събирам крясъците на душата си, да ги изпращам по мълчанието ми, докато станат думи в стихове… Животът ни какво е? Една голяма пустош, в която още от първобитност се ориентираме, намираме по нещо, опитваме, изгубваме се, някой ни намира или откриваме, че помним пътя, трудим се в горите му, из пещерните къщи си рисуваме прозорци, защото истинските сме зазидали с пердета… мълчим за хората отвън, а разговаряме със себе си, но през компютъра…
И аз си крадвам от съня… веднъж е повече, веднъж по-малко. Времето, което ми не стига си се набавя точно тъй. Системата определила то да е 24 часа в денонощие, но всеки може дните да пригажда според нуждите от свое време… най-вече да се пита “в мълчания ли спи живота”…
Осмислен ден ти пожелавам! Вече ставаме три, които смятаме чрез работа да гоним самотата си…
Изпращам ти усмихнатост от една изпъстрена поляна в две очи! :)

Не съм сигурен по силата на какво правило, но тишината също би трябвало да говори. Няма да гадая, просто искам да те поздравя с една от най-мелодичните песни за тишината...

http://uk.youtube.com/watch?v=9hUy9ePyo6Q

Приятен ден!

"Каква прекрасна изненада е да откриеш колко НЕ-САМОТЕН можеш да бъдеш,когато си сам"

Елън Бърстин 1932

Понякога правиш за щастие и това откритие!:)

Очаквах тази сутрин слънцето. Не зная тишината ли го е превзела и тя каква е на усещане, може би днес е по-наситена и не пропуска от лъчите му тъй както всяка сутрин... Един далечен хоризонт синее от пълното с всякаквост небе, а той е борд на кораб от земята ни... комините изпускат своите сигнали и се разтапят тихо като мислите ни...

Благодаря ти за тази тъй любима песен! Надявам се да позволиш на мен по-късно да оставя своя поздрав за към теб, защото просто трябва да побързам... Работа ме чака :)

Приятен ден!

Спорна работа, и аз ще работя, и ще чакам търпеливо. :)

Сам пътник е човек. Сам, ала не самотен.
Сами сме, но в същото време нали светът ни изпълва със съдържанието от предмети, мисли, от дела и от общуването с хора... Как бихме ги почувствали, разбрали... а себе си дали бихме изпълнили с тях, ако не сме празни в самотата си?!... В самотата имаме от този свят, от другите, но без да притежаваме...

„Музиката и тишината са като бялото и черното - крайни състояния, които служат за регистрирането на другото. Те са едновременно и фон, и главна фигура. Слушайки музиката, чувайки музиката, си давам сметка за стойността на тишината. Тишината концентрация. Слушайки музиката, ясно чувам тишината. Тишината, в която всичко е чисто, самотно и истинско.” (Серхио Давила, „Стаята ми за тишина”)

http://www.youtube.com/watch?v=8a8b6Kre_KM&feature=related

Аз слушам тази музика и чувам тишината, която ти на мен изпрати. Надявам се и ти да чуеш моята през този поздрав! :)

ако е възможно човек да си избере вид мълчание,аз лично си избирам онова всепоглъщащо и всичко казващо,преоткриващо ни в две очи и отвъд тях.Красиво ,нали...Искам такова и за теб.Моите исканици не са прекалителни, и са все за едни такива обикновени нещица,така че много се надявам да се сбъдне това.Заради теб.Прегръщам те :))))))

http://www.youtube.com/watch?v=P5ItNxpwChE&feature=related

Някои хора говорят добре.
Нарушават мълчанието,
но не казват ми нищо те.
Като вятърни мелници са:
махат крила, но не летят.

Някои хора мълчат добре.
Не нарушават мълчанието,
Но казват ми повече от думи.
Не искат отговор, а давам го
В очите с натежаващи сълзи.

Струва ми се, че чувам каквото ми казваш.
Приятна вечер! :)

Две капчици
изпълнено се взират
и търсят да положат
по себе си написаното
в дири две.
Сами са в стаята,
синеят от екрана,
прелиствали са
буквите на стих,
от мълчаливият
и кротък вик
в една несигурност,
трепереща от страх
пред всеки празник
в средата на една душа.
Прелита тишина
по нишката на топла мисъл
междуекрание,
засяда ръбесто в окото.
Звън, кратка болка
и парещо пълзят
на капчиците стъкълцата.
Какво изписаха
ще прочете след малко
огледалото…

Благодаря ти, ЕL! Аз бих избрала още по-кратичко мълчание – това, една ръка да може да докосва другата до себе си в тъмнината… Нали и то не е тежащо прекалено от желание?! Надявам се, дори и не в писмо, тук да надникне някой Дядо Коледа и да приеме присърце такова мъничко мълчание за някой следващ път на празник…
Две къси, с последващи по-дълги две усмивки от очите ми и са направили прегръдката за теб! :)))

Всеки спи със затворени очи,
а казват били прозореца ни към света,
който продължава отвън да жужи...
но животът е в него-човекът,
домът му застива в покой,
тишината единствено звучи,
работи за него и в дар,
праща разните сънища на мисълта,
която точно в нея е истински свободна,
от него-човекът,
всъщност той никога не е сам,
само понякога е глух, сляп и ням,
а светът си е около него
и жужи...
Поздрави!

Да пожелавам лека вечер вече късно е, макар по мисъл да отправях неведнъж по-рано своето желание за пожелание. За мое лека нощ е време :)
И за отмора в тази нощ!

http://www.youtube.com/watch?v=nnxhIdhEHXc

:)))

Навън е нощно тихо,
бдят уличните лампи
за спазването на реда
по правите
на осовите линии
и по ъгли кръстовища
да са в готовност утре.
Прикротна
днешната ми работа
по пръстите
върху клавишите.
Очите ми излъчват
свое SOS
и търсят фара
на съня в леглото.
В мен е объркано
до вавилонско
от всякаквост на мисли.
Това, за свободата ми
от мен самата,
не вярвам да заспи,
ще пита тишината
в стаята
тя чува ли сега
жуженето
от съществуването ни…
Лека нощ, Виши!

http://www.youtube.com/watch?v=sSmWHxXeNqU

:)

в мълчание понякога се ражда истина,
в мълчание се ка3ват чудеса
мълчание-на ра3ни чувства е орисница,
носи то понякога и от тъга.
в мълчание да си и3пием чашите,
когато ни горчи от самота,
и не в мълчание да 3аискриме
почувстваме ли мълчаливо обичта!

Много целувки 3а теб!!!:))))))))))

Дано утрешният ден от сутринна е зареден с прекрасна емоция ,която да те изпълни с желание
по-друг живот ,и възможност да го промениш в желаната от теб посока!:)

Добро утро, Воймир!
Изпратил си ми чуден поздрав! Преведе ме през толкова години - от черно-белите с хралупката на Мечо, до цветовете на вселената с ракетката-възглавничка... Благодаря ти! При тази повсеместна липса днес на цвят, ще си отварям клипчето за малко от вселенски детски :)
Лек ден ти пожелавам! :)*

Мълчаливо ти отвръщам с моето благодаря за топлите ти думи в нуждата, която мълчаливо ме събра със себе си, за да помисля пак предколедно за орисията, която все се боря да преборя, но явно трябва да приема мълчаливо…
Прегръщам те! :)

Ето, че ме стопли и в днешното снежно утро! Мълчаливо препрочитам твоя стих и не коментирам, защото ти си изразила толкова сходни мои мисли и випроси... И отговори, някъде загатнати си дала... Влече ме темата мълчание! И някак е небходимо, а друг път ни подтиска... И не се изморихме да се питаме, дали ни разбират! Не всеки, само колкото да е достатъчно за разбрано...
Поздрави от мен, завърнах се отново и ми е хубаво, че сте си тук! И ти приятелче добро... Весели да бъдат Празниците!!!
И зимният ден да се усмихне на теб, мила inamay... :)

Добро утро, Илианка!
Всяка сутрин полето у мен за емоции чисто е.
Всяка сутрин небето ми ражда деня с цветове,
даже в дни от основните в схлупено сиво дъждовно.
Всяка сутрин понасям си будното изворче, на надеждата,
не заключвам вратата си, тя да блика, струи.
Крачка, втора, трета в път с правилност изсечен,
да търся друг живот, но няма, все този се изпречва.
Обичам го такъв, какъвто се е случил в моето парче съдба.
Е, мъчновато става ми понякога, та си поплаквам
и натъжавам даже гостите, почели ме с присъствието тук,
Но може ли в света да има идеални по емоционалност хора,
които не познават ни тъга, ни сълзи?!… Едва ли.
Може би умеят да се скриват… А аз не мога…
Но си обичам все така живота, Илианка, такъв и много!
Успешен ден за теб! Целувки! :)

Харесвам живота-
така съм възпитана,
да не прекраням глава,
да търся надеждата,
да търся истина,
да творя красота!
Той живота ни е едно пътуване,
но нека по- дълго продължи,
по пътя ще има и смях и ликуване,
ще има и много сълзи,
едни ще са радостни ,
а други горчиви-
от тях много ще боли ,
но трябва да сме силни и въпреки всичко,
да обичаме -това няма дълго да продължи.
И пак когато погледнем накрая,
на своя кратък живот,
ще има много да съжеляваме,
че не чувстваме неговия хомот.
Да сме живи ,
да сме здрави,
така да продължим,
и не може вечно да сме палави,
понякога и ще потъжим,
но винаги ще е искаме,
живота наш да продължим....

Май ще пропиша тъжни поети такива,
ще искам да редя думи
да търся рими
за да Ви доближа
за да Ви утеша!!

Прегръщам те приятелче любимо и като ти е тъжно влезни в блога ми и погледни последните 3 постинга- подбрала съм песнички -класика за празниците !Отпусни душата и нека ти бъде празнично!Щастливи Коледа и Нова Година пожелавам защото план си има,да изчезна от блога до 2009 година!:))))))))))))

и като се чувствам леко неглиже между вашите поетични и художествени дарби, поне да ви поздравя с нещо за настроение:

http://www.youtube.com/watch?v=Ae7c6JCYKyY

Приятен уикенд!

:)))

Добър ден, Тина! Добре се завърнала!
Студено, мокро - вън, в душата - сухо,
очите чакат, тъй, по детски,
на сутринта ти бялото от сняг “добро утро” :)
Помълчахме малко с въпроси.
Обичаме така да си посядаме.
Но идат празници, да вземем да пошетаме :)
Навярно повечето от виртуалните приятели
ще тръгнат за посрещане на празниците другаде,
но все ще да остане някое добро сърце
и да наднича при останалите, поне за добър ден :)
Приятен ден, мила Тина!

Мила, Илиана! Ти си поет, защото си творец с четка. Но толкова прекрасни думи си ми изрисувала и днес! Радва ме подкрепата ти, стои до мене винаги отворената ти ръка, готова да поеме моята!
Хубаво е като пожелание празничното веселие. Към него тръгваме дни преди да дойдат празниците. Едни ще съберат голямата си челяд, други ще посрещат сред снега на планината, някои ще си говорят с децата през екрана от далечните страни, където са поели да търсят своя хляб и щастие, някои ще сложат на трапезата ястията по традиция, ще седнат с Господ само и ще отправят благодарност, че на масата все пак намира се да има. И тихичко през своята молитва ще изрекат добро за всяко същество, с което предстои в живота среща.
Весели празници, скъпо приятелче!

Непредсказумо върви чувството ти за хумор! А в днешния ден повече от нужен за настроението се оказа този клип с липсата на... танц :)))
Усмивка! :)

Много ми е приятно, че ти е харесал клипа, и на мен ми е от любимите, но за всеки случай да сложим и нещо по-типично момичешко, също много добро:

http://www.youtube.com/watch?v=Tqf9PuKi63E

:)))

Изненада ме приятно, също както и снежинките, които се пързалят вече по стъклото! Много жизнена песничка си ми изпратил, безкрайно подходяща за ритъм при подреждане на коледна украса! Отивам да си търся шарената рокля. Шапката е под ръка. Ще се позавъртя под блесналите лампички като принцеса... А после тъй ще нарисувам чашата, която ще си подаря... Благодаря!

:)))

ПРАЗНИЦИ!НЕЗАБРАВИМИ!
ПРЕГРЪЩАМ ТЕ!

Светлината да те чуе и озари и моите очи с малко мълчалива радост! Душата ти да лети от много щастие и празнично веселие! :)))

бЛАГОДАРЯ ТИ ПРИЯТЕЛЧЕ!

А аз изричам: много те обичам, Доброта! :)