Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2008 22:58 - Пътуване в метафори
Автор: inamay Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4376 Коментари: 45 Гласове:
0



Душата й запалиха.
Небето се позна
по пламъците свобода –
гореше в синьо.
Ръкавите на бледата й риза
отчаяно му махаха за помощ.
Дърветата откъсваха листа
и бягаха, крещейки
с птичи гласове
да се вплетат с горещи цветове
на вятърните мелници
в крилете пеперудени.
От облаците бързаха
на капки нишките
и се завързваха
в изсъхнали треви,
объркано изплакваха
от закъснялата си помощ
по голите полукълба
на скална долина...
Мощта се луташе безпомощно,
в нозете на пожарите сглобяваше
от думи стълби
и от разбити лодки
по парче дъга
за циферблат на ново време.
Луната свършващо запомняше
за следващата фаза новолуние.
Балони с въздух от въздишки
догонваха миражен кораб
с единствена реалност...
въжетата – осуканите мисли
на изгорялата душа.



Тагове:   метафори,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bizcocho - Инче?????
16.12.2008 23:11
Тъжно е!
Никога не бих могла по то3и начин да и3кажа мисли,но твоите поглъщам!
Ставаш все по добра в писането и не всякога те достигам в четене:))))))))
Лунен лъч към домът ти от очите ми!:)
цитирай
2. inamay - bizcocho
16.12.2008 23:24
Не тъгувай, bizcocho! Не винаги, това, което стига до очите ни е истина, макар да ни изглежда точно тя да е! Не вярвай само на едните сетива! Щом можеш да преглъщаш тези думи, значи не носят същото, каквото са доставили очите ти, Луничке! Благодаря ти за лъча! Мен ще познаеш утре... по първия, прескочил ти перваза... слънчев! Поздрав! :)
цитирай
3. vmir - Привет, Ина!
17.12.2008 04:26
Главозамайващо пътуване!
Приятен ден!
:)))
цитирай
4. inamay - vmir - Привет, Воймир!
17.12.2008 07:45
Устройвам си понякога освобождаването на фантазията да е в пътуване. И си обличам думи, за да я настигна. А после толкова ме грабва този неин свят, че за да се завърна, трябва да оставя част от този, нашия... нямам много, събличам се...
Приятен ден! Благодаря ти!!!
:)))
цитирай
5. krotalka - ---
17.12.2008 10:03
Какво ли е да мислиш в рими,
и мислите си в тях да подредиш?
Какво ли е подвластна да им станеш
и чувствата си в тях да уловиш?

Не зная, не ми е дадено от Бога,
но радвам се, че ти го можеш!
цитирай
6. inamay - krotalka
17.12.2008 10:35
E... просълзи ме...

Не е лесно да живееш в свободата,
давана от словото за стихове, krotalka,
тъй както пленник на самотна кула си.
Душата ти игла е и всяка капка чувства
стича вътре в убоденото от върха й твое тяло...
Но радост е, щом разбереш, че радваш...
Благодаря, krotalka!
цитирай
7. krotalka - Ина,
17.12.2008 10:57
покрай вас и аз взех на стари години да римувам, ще стана за смях на кокошките....
цитирай
8. inamay - krotalka
17.12.2008 11:25
Кокошките са всички същества, krotalka,
които още не познават що е то поезия.
Но, уверявам те, че всякоя такава твар,
веднъж усетила на римата от силата,
завинаги й става фен и почва да поглежда
не под вежда на поетите годините,
отваря си очите, за да вижда по-добре!
------
Лек ден на теб, момиче! :)
цитирай
9. deva - inamay...
17.12.2008 16:28
Покрито с прашинки от нежност
прикрито в страха от доверие,
на две е разделено предстоящото,
заключено в мрежа на старо поверие...
Отдавна, в спряло време грееше усмивка,
безсилна от умереност сега.
Протегна тялото да се съедини с ръка,
отново не успя и се разпадна...
Но нечий вятър го загърна
и със въздишка щедро облаците разпиля.
Така по - ясно се промуши слънцето.
Съедини се тялото с душата свита,
опита се да се усмихне и успя...
А вятърът дори не я попита
още ли на две е разделена и ще успее ли
прашинки нежност с радост да приеме...

Поздрави, Ина! :)
цитирай
10. inamay - deva
17.12.2008 18:53
Предстоящето, другото име на бъдещето,
в прозрачната си разделеност дремеше.
Очакваше най-сетне спрялото да бърза време
да го приеме и ако може да реши и спора
на двете, припокриващи се половини –
домът на тялото приема ли душата
като своя идеална част или ще се придържа
към онази теза, според доводите на която,
щом го напускаш за известно време,
за да се преселваш в друго време,
изгубваш право за еднаквото съжителство
и придобиваш от статута на бездомен...
А времето завеса спусна сутринта,
за да помисли, зад мъгла.
Към обед не можа да се прикрие зад усмивката,
безсилната умереност на днес,
и само в миг разколеба зараждащата мисъл.
А изгорялата душа, тъй колкото за шепа прах,
накъсано стоеше в своите прашинки.
Поглеждаше поне за повей вятърен,
да разнесе духа й в други светове
или поне последно да си вдъхне синьо от небе.
Седеше свито тялото върху скамейката
пред арката с усмивката на време.
Въздишките прашинкови душа
му пареха ръката, болеше го като за свое.
Не издържа. Изправи се, почука на вратата
и чу се как помоли: „Да имате вода?
Не много, само колкото е капка?
Да глътна тази шепа прах душа.
Студено е без нея, а тя, усещам колко топли...”
Отрони се от крайчеца на времето сълза,
търкулна я към края, към отправената му молба...
И после тихо си излезе. Остави цялото
на двете припокриващи се половини
да си почине, възвърнало си времето
да бъде цялото на тялото с душа сега...
----------
Благодаря ти за това събиране на цялото!!!
цитирай
11. compassion - Кали, представих си това
17.12.2008 22:12
http://i60.photobucket.com/albums/h25/aramglasband/VladimirKush18.png
когато четях стиха ти, а и друга картина на Владимир Куш: http://www.linesandcolors.com/images/2007-04/kush_450.jpg

ти явно имаш подобен на неговия творчески поглед, но той твори картини, а ти стихове.
Поздравявам те за новите намерени бисери!
цитирай
12. inamay - compassion
17.12.2008 22:51
Руми, благодаря ти за това!!! Аз зная, че съм виждала такива картини в разни сайтове из нет-а, но не съм срещала името на автора. Харесвам този тип творби. Разкрепостяват мисленето. Преди време avangardi ми посвети свой постинг с прекрасен автор, който ми е близък по усещане. Това са любимите ми неща, с които мога да откъсвам себе си от този свят и да се вливам в онова, което сме свикнали да наричаме Вселена, но с дозата приказност, която толкова обичам. Благодаря ти! Чрез този автор открих бъдещи идеи за съвместност!!! Имах нужда точно от това!
цитирай
13. compassion - радвам се
17.12.2008 23:25
Владимир Куш е последовател на Салвадор Дали и някои недобре запознати хора ги бъркат. Можеш да отвориш интернет на две страници и на едната да гуугълнеш името на единия и да отвориш картините му, а на другата - картините на другия художник. Така лесно можеш да ги съпоставяш и да откриеш разликата. А и много нови идеи за стихове ще намериш. И двамата имат способността да пращат двойно послание. (например, уж небе и скала, а виждаш още профил на жена в очертанията, където се допират небето и скалата) Във всяка картина търси двойното да видиш...има го.
цитирай
14. vmir - Добро утро, момичета!
18.12.2008 07:00
Чудесни сте!
Успешен ден!
:)))
цитирай
15. inamay - compassion
18.12.2008 07:35
Благодаря ти, Руми! На мен картините винаги ми казват нещо в стихове, някои направо викат... Тъй както музиката. Бях позабравила да слушам класика покрай непрекъснатото обкръжение на младите :))) Но в мен още звучи изпълнението на проф. Лили Наумова, пиано, от онази вечер, на концерта на дипломанти и първокурсници от факултета по музика на Великотърновския университет и ми е бяло от усещане за празник. Може би даже точно това очаквам аз от тези дни... цвят и музика...
Лек ден, compassion! :)))
цитирай
16. inamay - vmir - Добро утро, Воймир!
18.12.2008 07:40
Появата ти тук е като знамето, което води увереността на всяка военна част, че тя Е... и тя за днес е настроение!
Успехи и на теб!
:)))
цитирай
17. vmir - Благодаря Ина,
18.12.2008 08:28
днес очаквам да ме връхлети стадо разярени бикове, особено във виртуала, въпреки, че най-вероятно ще съм в състояние да им отвърна едва привечер... Знамето обаче вече съм забил....
:)))
цитирай
18. inamay - vmir
18.12.2008 08:44
Очакванията ти със сигурност ще са реалност и ти ще ги усетиш много скоро с поне едни от сетивата си... Онези, с които чуваш, запуши отвътре... че ще отнасяш поздрави до майки, лели, стринки, баби, а може би дори и до Луната, все пак от женски род е, а може би ще има сред всичките, дошли да ти изпратят поздрави и хора от "естетите"... Успех, Воймир! Знам, че ще опазиш знамето!!!
:)))
цитирай
19. анонимен - Добро и от мен ,
18.12.2008 09:29
слънце за всички тук...
И настроение за работа и стихове !
Аз определено съм пътник без билет при теб , Ина , мерси!
цитирай
20. vmir - А, знамето - само през трупа ми!
18.12.2008 09:51
Вече получих добра начална подкрепа и съм готов да срещна всякакви изяви... :)))

Виши, здрасти пак!
цитирай
21. inamay - vishnichka - Добро утро, Виши!
18.12.2008 09:53
http://www.youtube.com/watch?v=HGyz1S7pijI&feature=related

Ето, това е билетът за тук :))) Нали наближава Коледа все повече. Започвам лекичко да я усещам. Не зная как да си направя цветен блога, но ще опитам с най-познатото - със словото!
Днес слънцето за малко светна и се скри. Но пък накъдето и да се обърнеш, все коледни елхи, украса, лампи... светлина. Тях ще погледаме и ще направим на лицата си усмивки!
Лек ден, Виши! Прекрасно настроение за теб! :)
цитирай
22. inamay - vmir
18.12.2008 10:03
Командир, подкрепата се изразява и в готовност да се поеме знамето, ако това наложи ситуацията! Но да оставим колелото на историята:))) Пази тила!
цитирай
23. compassion - Кали, добър ден!
18.12.2008 12:29
Аз също много обичам музиката и още от дете обичам хоровите изпълнения. Има нещо грандиозно в обединените човешки гласове.
Поздравявам те:
http://www.youtube.com/watch?v=nnHksDFHTQI
цитирай
24. vmir - Compassion. поздрав с любимото ми от Хендел:
18.12.2008 13:15

http://www.youtube.com/watch?v=WjqxVHfQ3EQ&feature=related
цитирай
25. анонимен - sjormbringer
18.12.2008 14:14
Пожарите в душата са винаги в синьо,цвета на простора,на необятното,на волността и свободата.Цялата природа се втурва да гаси пожара,но това не е необходимо,защото човекът не може без този пожар,обаче тя,природата, не прави разлика между добор и зло.Тези пожари се изказват само с помощта на думите,е ако си мим използваш и езика на тялото,но ние сме хората на словото.Все ни се струва,че идва ново време,но то се новото пак се оказва забравеното старо.Носими и своите химери в неосъществимото на мечтите си,балансът са мислите,тази реалност,която ни презимява.Разкрила си самата същина на човешката душа!!!
цитирай
26. inamay - compassion - О, мила Руми!
18.12.2008 15:15
Не е възможно богатството в душата ти да не познава и обича музиката и точно многогласието, цялото, събрало всяко от отделни цели да звучат като едно. Още Питагор е провеждал специални занятия по хорово пеене, защото е вярвал, че хармонията в музиката ражда и хармония в душата.

Ето поздрав и за теб:
http://www.youtube.com/watch?v=-KyxE4fxmEA
цитирай
27. inamay - deva
18.12.2008 15:30
Не знам какво се случи днес с времето... Всички синоптици обещаваха в града проливен дъжд и бурен вятър... Слънцето наистина го нямаше от сутринта, но сигурно очакваше 12.00 ч. Така се е разляло, потекло е като златната река от онази приказка за златното момиче! И цветовете са такива ярки! От твоето пожелание навярно, deva! Радвам се, че ти харесва тук! За мен е удоволствие твоето присъствие!
цитирай
28. анонимен - Благодаря , Ина ,
18.12.2008 15:35
да си жива и здрава :)))
цитирай
29. inamay - vmir
18.12.2008 16:09
От сутринта си мисля да напиша тук за днес: "Тайна явка на Командир Воймир"... Може по някое време да сложиш при себе си препратка към моя блог: "Всички явни заподозрени в желание за поздрави - при inamay"! :)))))))))))))))
Поздрав от мен! Не музикален... :)))*
цитирай
30. inamay - анонимен - stormbringer
18.12.2008 17:49
Благодаря ти, Мите! Винаги ще се връщам към темата за душата, макар почти във всеки мой стих да се усеща точно тя... Е, няма как, щом дишам... Поздрав!
цитирай
31. inamay - vishnichka
18.12.2008 17:56
Ех, тази Вишничка!
Красива вечер за теб, Виши! Да слушаш здрава музика и да четеш на живота мислите! :)
цитирай
32. vmir - Ина, аз мисля, че по силата на домакинството ти,
18.12.2008 20:23
всеки музикален поздрав в блога ти е и твой, дори да не е споменато изришно..
цитирай
33. inamay - vmir
18.12.2008 22:08
Знам, знам, Приятелю! За което ти благодаря! Все пак получи се така... хората се срещат не само там, където са!
Да не забравя да ти пожелая лека вечер... Иначе, с гости съм :)))
цитирай
34. tini4 - inamay, здравей :)
18.12.2008 23:29
Вземам си прашинка от добротата, с която си заредила блога си! Любими ми са ми стиховете ти и знаеш, как се възхищявам на майсторството да ти вплиташ тъга с надежда...
Лека нощ, мила Ина :)
цитирай
35. vmir - Ми щом сте много хора, поздрави с любимо хорово изпълнение:
18.12.2008 23:57

http://uk.youtube.com/watch?v=EEHO1iSjnSc&feature=related

Приятна вечер! :)))
цитирай
36. inamay - tini4
19.12.2008 00:39
Доброто същество си и си добре дошла тук... искам да те позная повече. Толкова дни вървях като си мислех, че е празно. Толкова мъчно изживях, че липсваха до мене хора... Сега е толкова по-леко... Благодаря ти!
Лека нощ, Тина! :)
цитирай
37. inamay - vmir
19.12.2008 00:51
Благодаря ти! Все още сме, но... понамаляваме... Всъщност, не сме били толкова много... Щеше ми се да те поздравя... Нямам възможност... Избери си... Ха, точно това е... аз ти го избрах!
Лека нощ, приятелю! :)*
цитирай
38. iliada - КАЛИНА!
19.12.2008 08:42
Душата
като струна е тя
нежна и чувствителна
но
случва се така
че често
изгаря в страстта
красивата душа !
цитирай
39. inamay - iliada
19.12.2008 10:31
Да, Илианка... и струните прегарят, от звучене и от много време, синтезирало в себе си тънки нишки чувства... от пръсти върху тях...
цитирай
40. anlov - Много приятно усещане
20.12.2008 11:55
от милата красота, която витае наоколо.
цитирай
41. inamay - anlov
20.12.2008 13:07
А ти си най-запомнящ се акорд, от който пръстите ще вземат тон за настроението в новата картина!
Благодаря ти, Ангел(че:)!!!
цитирай
42. compassion - Благодаря ви vmir и inamay за прекрасната музика!
20.12.2008 16:55
И аз да ви поздравя с нещо любимо:
http://www.youtube.com/watch?v=4BZSqtqr8Qk&feature=related
Обичам ви, сродни мои!
Руми
цитирай
43. inamay - compassion - Руми,
20.12.2008 19:45
Искам да ти пожелая една прекрасна вечер с още нещо, от моите любими, в съчетание с един великолепен по съвременност клип. Някъде там, около теб, ще чуеш и моята душа...

http://www.youtube.com/watch?v=dZn_VBgkPNY&feature=related
цитирай
44. anlov - Уау,
20.12.2008 23:28
това е доста отговорна задача за мен:)))
цитирай
45. inamay - anlov - Амиии...
20.12.2008 23:53
остава да поддържаш звуците, докато нарисувам очертанията на акорда в мисъл. Не е сложно, спомни си само детската ръчичка върху лист от почти изписана тетрадка и как забавно погледът ти проследява отпечатъка от площ, затаворен в кривата :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093976
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031