Валяло е. До преди час.
На стълбата разсъмване
стоят обърнати обувките
от още топлата разходка
през съня последен.
Сърцето на вратата
е открило ключ
и тъй изпълнено

пропуска даже вятъра.

Спи твоето очакване…

А аз рисувам тази нощ

в прозореца,

подреждам бели камъчета път

по тях да го открия утре бързо.

Палтото мълчаливо чака,

а спомените дишат

сгушено в ръкава,

склонили мислите

до брезово листенце,

последвало в онази нощ

последен допир от ръка.

Минутите следполунощни

падат равно

и точно очертават

времето до сутринта.

Събирам вчерашните в шепа…

те в пръст от сбъдване

ще чакат да покълнат…

открити в стихове от мен…

През моето не кратко вчера
очаквах до зори премръзнала,
овехтели от прелистване спомени
да се превърнат в нова дреха.
Да стоплят утрото с въздишка и
цветове да оцветят превзетата от сиво нощ.
И призори, развиделяващо дочаках
с усмивка неслучилата се прегръдка.
А от някъде далеч долитащата музика
в насечен такт настрои ритъм за сърцето.

Хубво и радващо очите ми е откритието ти.
От мен Наслука и безбройни минути не само за
сън, сънища , а и за стихоплетстване :)))

И утрото роди деня,
и пътя в мен,
и равновесието
от неполучената
ми прегръдка
в сива нощ
с усмивката от
светла среща днес...
До овехтелите си
избелели спомени
прибрах на топло
свежите си нови...
И тръгнах пак...

Привет, Виши!
Чудесно е, когато нощем виждаш път, който денем да го следваш.
И дори реалността да те пребори с неоспорими доводи, че може в пътя си да продължиш и сам, прегръщаш си идеята за много от минутите, безбройните, които само да решиш и ще са твоите и се оглеждаш с тях, харесваш се и даже стихоплетстваш!
Поздрав за теб! И лек ден! :)

си ми,Точице :))))

EL, чудесните неща, които срещаме, оставяме да правят чудеса у нас и с всичкото вървим към чудесата, дето ще ни предложи Коледа... :)))

Валяло е, мила. Само до преди час.
Всичко побеляло гледаме в захлас.
По стълбата разсъмване още сънена
Никой не е стъпвал, спомня си съня.

Някой ключ й беше дал, за коя врата?
Палтото крие спомени си в ръкавите,
Мисъл сгушва последен допир на ръка
Събирам нощните минути да покълнат.

На сутринта шанс давам аз за сбъдване
В стихове сърцето вятър да пропусне...
Тъгата със сняг да не покрива побеляла
А да издуха, мила, да отключи, да я пусне.

Събирам радост в шепа аз за тебе от снега
Хвърлям топка, улучвам, смееш се и бягаш
За твоя смях копнея и за белотата на душа
Открила себе си и тебе там някъде в снега

Здравей,Калинче!Благодаря ти,че отново те чета и ми доставяш удоволствие от стиховете.Сънят-пространството на представните видения,където може и да има разходка и макар да е навън,тя въсщност е в себе си,защото с разходката попиваме света около нас в себе си чрез възприятията.А пространството на вятъра са нашите посоки всъщност.И тръгвайки по пътя,вървим към нашите очаквания.Иначе не бихме тръгнали.А ти усещаш и минутите,защото знаеш,че по пътя и във времето събираш онова от света,което се превръща в твоята поезия.А поетът пътува,реално,в съня или в представите си.Страхотна си!!!

Такъв прекрасен, в зимно-бяло пух
извика в мене с този стих, compassion!
Представата ми се напълни с него,
с едно разсънено от съмване очакване,
облечено с палто и стъпки от обувките,
препълнени от сън на вятъра.
Вратата ключа бе приела,
за да почувства себе си тъй по-значима,
с предназначението, каквото носи в свойто име,
тъй както може да почувства себе си една жена,
открила най-накрая да се види
в единствената, истинската роля на такава.
Тъгата ни е като този пух от сняг,
красива, скрива, но стига да се появи
усмивката на грейнало лице от слънце
или да разпилее вятъра кристалите й
и ще останеш по душа, по същност...
добре е тя да може да живее себе си,
дори съблечена от дрехата на спомена
и гола за надеждата на радост
(понякога, когато по е избелял
и изтънял платът й, тя не топли)...
Хей, красота на бяла зима, хайде,
дай сняг за радостта и на душите –
да се стоплят в свойта голота...

Приятелю, ти винаги ме изненадваш с необятните препратки от въображение в посоките на тълкуванията. Харесват ми, защото научавам нещо ново, знаеш, че нищо не знам и само пиша нещо си, което там стои, отвътре, вече обмислено, но от кого? едва ли е от мен, защото аз не знам, нали това ти казвам... та то стои и чака да излезе и да му сложа тук там думите. Вярно е, че вземам от минутите, които тъй текат и се превръщат в дадени моменти. Описани в стих, застиват, стават съизмерими с възможностите, който иска да влезе, да поразгледа и да почувства себе си в момента.
Мите, благодаря ти! Много ценни насоки ми даваш в моето пътуване за навсякъде!
Поздрав, най-сърдечен!

да коментирам под стихове...

Намесват се безброй поети
и всеки своето перо опитва,
А аз невежата стоя и гледам,
безмълвно на таланта им завиждам
и радвам се на думи подредени!

Привет, krotalka!
Поетите се радват и на ред
от всякоя душа,
преминала под техен стих!
Перото, щом ръка е взела,
в сърдечната мастилница топи
и думите по своя начин си реди,
но винаги успява
да изкаже себе си
през мислите...
Благодаря ти! :)

Отива ти:)))

Когато го откри, помисли... "Боже! Най-после нещо да ми е по мярка!"... И превъртя ключа свободно в бравата :)))

Кали, иде празник със снега
вместо студ, той носи топлина
В свята нощ, звезда изгряла,
Спасител се родил, те казват.
Радват се грешните и кръстят,
Щастливи, че той на кръста
Вместо тях разпънат ще е и
Ще се помолят и опростени
Сладко в леглата си ще спят
О, Боже, това ли е вярата???

Не вярвам, че си в църквите
Не вярвам, че в послушание
Не вярвам, че в покорството
Смисълът и вярата се крият...
Не вярвам, че в ритуалите е
Завета бащин и наследството
Без свещ, без забрадка, в бяло
Взирам се, теб навътре търся
Намирам те винаги в сърцето си
Благодаря ти! Чувствам, има те!

Попитах днес приятел близък:
какво е чудо, защото аз не знам,
и не намирам го в това,
което чудо е за другите...
Родил се, казват, казваш ти,
Спасител…Знам…
и не намирам смисъл да е там,
където всички стичат се,
когато е изгрял като звезда…
значи трябва да е на открито,
мъдрост в мъдростта
на непокорството
да си не наследството на сам,
а светлина, но не на свещ
в опушената ниша
на изтълкуван
в ползата на позата завет…
Не знам, животът ми се стече
да не знам и да не вярвам в чудеса,
но знам, че има светлина
и тя не е в никой храм…
и затова дърветата се молят
с голи клони и с птичите гнезда
под светлина от дневно слънце
и под лика луна и падащи звезди,
където се събира и дъха от всеки,
стигнал своя Бог,
преминал през сърцето си…
Благодаря, че имам този Бог,
защото чувствам и защото той е там!

"Палтото мълчаливо чака,
а спомените дишат
сгушено в ръкава..."

Skupa, Kalina!
Eto tova iskah da spdelya tsyal edin jivot, a e bilo tolkova prostichko da otkriesh myastoto na spomenite. Kolko sum se zablujdaval, che te jiveyat v surtsata na horata... Znaeh che tam sa zaklyucheni, no toplinata im, vuzdishkite im, useshtaniata i trepetnoto im ochakvane e imenno tam, kudeto ti si gi otkrila! Nikoga ne sum predpolagal, che nyakoga, nyakomu shte blagodarya za tugata.
Blagodarya ti !:)
Ra :)

Приятно е да усещам твоето присъствие от толкова далече тук! И топло е, тъй както спомен, сгушен от очакване :)
Ра, много пъти като теб се мъчех да държа под ключ в сърцето си, там да ги пазя спомените... Отворех ли, те се покриваха с бодли от лед, смразяваха стените на сърцето, от тази неприветливост се чупех аз... Като душите ни са, Ра, обичат свободата, но навън им е студено и търсят да са все на топло покрай нас... Там ги открих... в ръкавите, на дрехите... очакват нас да облечем очакванията им да се стоплят, като в отплата ще ни стоплят те през спомените ни... от тях...
Да поздравиш небето там... от мен! Аз съм една от малките звездички в Орион, от онези, дето очертават лъвската му кожа :)
(И да се пазиш, Ра!)